Историята на двореца „Кричим“

Дворецът „Кричим“ е българска царска ловна извънградска резиденция североизточно от с. Куртово Конаре, Пловдивско, западно от река Въча.

Построена е по проект на арх. Г. Фингов през 1905 г. от цар Фердинанд и е завършена по проект на арх. Йордан Севов от Цар Борис III през 1936 г.

Историята на двореца „Кричим“ започва в началото на 20 век. Тогава Костадин Байкушев привлича вниманието на княз Фердинанд I към тази гора в Пловдивска околия, бивш султански имот, останка от историческата „Велика българска гора“ (Magnae silvae Bulgarorum), простирала се от Пловдив до Белград.

Вековните дъбове от Кричимската кория, гората с лонгозки характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, очаровали Княза и той решил да създаде ловен парк. След като изкупува околни земеделски земи и внася елени и лопатари, стопанството е заградено.

През 1905 г. е построена първата сграда – ловният павилион „Австрийска къща“ по проект на арх. Г. Фингов. Независимо от мазилковата архитектура, къщата е скромно функционално съоръжение, съответстващо на предназначението си. Оформен е и малък, около 2 дка парк, който през 1909 г. е разширен с още 27 дка.

Направени са опесъчени алеи и е засадена наша и различна чуждоземна растителност. За гръбнак на парковата композиция са използвани част от съществуващите вековни дъбове.

Първоначално паркът е поддържан от пловдивския градинар Илия Мавров. После е засадена допълнителна растителност, заградена е земята и са внесени елени лопатари. Градинари оформят първоначално малък парк, които постепенно се разраства и днес е на площ около 2000 декара. Направени са пясъчни алеи и е засадена наша и различна чуждоземна растителност.

След 1918 г.
Преди да абдикира в полза на сина си Борис и да замине в изгнание, цар Фердинанд I неколкократно отсядал в двореца със семейството си. Когато е бил министър-председател, Александър Стамболийски също често отсядал в двореца. Преди убийството на Стамболийси през 1923 година той е бил предупреден и е решил, че в двореца ще бъде мястото, където е най-възможно да успее да се съхрани. На път за там Александър Стамболийски е бил хванат и по-късно убит в родното му село Славовица от членове на ВМРО.

След 1936 г.
През годините дворецът е бил обитаван не само от царското семейство, но е посещаван и от много високопоставени лица и делегации от разни краища на света. В царския кабинет през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта на Адолф Хитлер за депортиране на евреите от България. По времето на цар Борис в двореца и парка са расли и играли децата му бъдещият цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. За тях е бил изграден специален басейн, който и днес може да се види сред вековните дървета.

След 1946 г.
След 1946 г. дворецът е национализиран и комплексът става партийно-правителствена резиденция. В нея са отсядали тогавашните първи мъже и партийни величия – Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова и други. За Вълко Червенков дори се е наложило да преправят и удължат леглото на царицата, тъй като не му е било по мярка. През 1957 година в двореца Кричим е преспал и виетнамският президент Хо Ши Мин. Сред гостите на двореца са били Фидел Кастро, Юрий Гагарин, Йосип Тито, Индира Ганди и дори шейхът на Иран. След 1989 година тук отново отсядат държавните ни глави, като Петър Стоянов и Георги Първанов, висши представители на властта и гости от чужбина. Дълго време дворецът е стопанисван от УБО/НСО и достъпът до него е силно ограничен.

Днешни дни
В последно време дворецът „Кричим“ се стопанисва от Министерството на финансите. Исковете за реституция от наследниците на царското семейство са отхвърлени от съда и комплексът остава държавна собственост. През юли 2014 година дворецът отново е даден за стопанисване на НСО.

След първата постройка на цар Фердинанд новата сграда в ансамбъла на настоящия царски ловен дворец е завършена от цар Борис III, тогава са направени и преустройства и в градината. Този дворец е двуетажна резиденция, всеки етаж с площ от 750 квадратни метра, има висок стил футкционалистична архитектура, в която се забелязват и белези от българския романтизъм и от модернизма, вписваща се отлично в средата и националната традиция със премереност и с уютни декорации.

Има 55 помещения, като 12 са баните. В централната трапезария, наред с ценния кристал и порцелан, забележителна е банкетната маса, която е изработена с уникална полифункционалност и технология – от пакет за 4-ма да може да стане за 24 души. В двореца непосредствено до покоите на царя и царицата са и кабинетите им, в които всичко и днес е запазено непокътнато. Интересен е и салонът с трофеите на царя. Изящната санитария е запазена и до днес. В двореца има и киносалон, което е забележителност за началото на миналия век. Осветено стълбище пък води до втория етаж, където са били покоите на царица Йоанна. Реставрирана е и занималнята на Симеон II и Мария Луиза, както и техните спални.

Цялостното обзавеждането на имението е докарано от Германия и вече 110 години според управителя на двореца Венцислав Парпулев се пази старателно и в автентичен вид. Той свидетелства, че всичко е съхранено и досега се пази според първия опис от направената инветаризация при национализацията.

Дворцовият парк е с площ от 300 дка. За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи към богатата местна фауна. Там са аклиматизирани мексикански пуйки, разни видове фазани и дори южноамерикански щраус-нанду. Развъждани са и кеклици, яребици, токачки и др. Управител и водещ ловната програма на Царя от 1907 г. е Васил Бояджиев.

В парка има над 300 растителни вида, някои от които са уникални за страната като лаврови вишни, секвои и магнолии. Огромният парк всъщност е гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни и над 10 постройки са час от българската история. За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи, а всичко е направено с любов към богатата местна фауна. Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк с уникални и редки видове растителност – 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално и е езерото с водните лилий, се простира на площ от 3 декара и по което са плували лодки по царско време.

Гората и досега се обитава от животни. Там е най-големият развъдник на елена лопатар. Има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен и по думите на управителя ще остане така, защото е защитена територия.

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!