На 20 юли 1924 г. по време на летните олимпийски игри в Париж се създава Международната федерация по шахмат (ФИДЕ).
Първостепенната задача, която учредителите си поставят с новата организация е организирането и провеждането на състезание между представителните отбори на отделните страни нейни членове.
До този момент официални международни отборни състезания няма. През 1927 г., в Лондон се провежда първата шахматна олимпиада, с която се поставя началото на най-голямото шахматно състезание в света.
Шахматните олимпиади се провеждат през 2 години, като до началото на Втората световна война това става, в нечетните години. В годините на войната 1939 – 1945 шахматните олимпиади (както и целия международен спортен живот), са прекъснати. Възобновени са през 1950 г. Досега са проведени 42 шахматни олимпиади за мъже. Българският национален отбор е участвал в 32.
До 1974 г. надпредавата при мъжете се провежда на два етапа – предварителни групи и финали, като съставите на отборите са от 4 основни състезатели и 2 резерви, а след олимпиадата в Дрезден (Герм) през 2008 г. резервният състезател вече е само един. Поради нарастване броя на страните желаещи да участват в олимпиадите, от 1976 г. (олимпиадата в Хайфа, Израел) те се провеждат по швейцарската система в 14 кръга. Това е единствената олимпиада, в която българските отбори не участват по политически причини. От началото на 21-ви век броят на кръговете постепенно се намалява, за да стигне днес до 11.
Дебютът на мъжете ни е през 1939 г. в Буенос Айрес (Арж). Александър Цветков, Олег Нейкирх, Александър Кипров, Михаил Кантарджиев и Емил Карастойчев, полагат началото на българското участие. Следвоенният ни дебют е през 1954 г., т.е. 15 години, след появата ни на олимпиадите. В Амстердам под националния флаг на шахматните маси сядат (по реда на дъските) Николай Минев, Олег Нейкирх, Здравко Милев, Александър Цветков и резервите Милко Бобоцов и Радко Бобеков, които поднасят и първата сензация, класирайки се във финалната група. Две години по-късно в Москва, България вече, не само е сред финалистите, но заема и 6-то място. По този повод известният френски журналист и гросмайстор Осип Бернщайн казва ласкателните за нас думи: „Такива страни като България, които преди 20 години ги нямаше на шахматната карта, днес са световна сила.”
Най-доброто представяне на българския отбор е на олимпиадата в Лугано през 1968 г., където заема 3-то място в крайното класиране и печели бронзовите медали. Това е най-големия успех на българския шахмат в цялата му досегашна история. В изминалите след Лугано години, редица български шахматисти постигнаха забележителни успехи, някои станаха и световни шампиони, но отборът ни не успя да повтори подвига от Лугано. Той бе извоюван от „великолепната седморка” (по реда на дъските):Милко Бобоцов, Георги Трингов, Никола Пъдевски, Атанас Коларов и резерви Иван Радулов и Пейчо Пеев (б.а – понятието резерви в отборните шахматни състезания е условно), с треньор Павел Иванов. Най-близко до повторение на това постижение отборът ни е през 1974 г. в Ница (Фр). След изиграване на партиите от последния кръг, България дели 3-4 място с отбора на САЩ.,но остава четвърта, поради по-слаб допълнителен коефициент.“
До тази олимпиада българските шахматисти винаги са се класирали в първата финална група. От 11 следвоенни олимпиади, те имат 1 трето и 1 четвърто място; 4 пъти са били 6-ти, 3 пъти 7 – ми и 2 пъти – десети. След 1976 г., когато олимпиадите вече се провеждат по швейцарската система, отборът ни постепенно отстъпва от тези позиции. Най-доброто му представяне е на олимпиадата в Москва през 1994 г. – 5-то място. Тази олимпиада заема важно място в шахматната ни история с два важни факта – за първи път България побеждава отбора на Русия и за първи път български шахматист (В. Топалов) побеждава действащия световен шампион (Г. Каспаров) на такова състезание.
Успехът в Москва е извоюван от В. Топалов, Кирил Георгиев, В. Спасов, Ат. Колев и резерви Вл. Димитров и Ал. Делчев. При следващите си участия най-високото място до което достига българския отбор е 6-то (три пъти). На последната олимпиада в Баку през 2016 г. бе ударено дъното – 66-то място!
На олимпиадите българските шахматисти постигат и редица индивидуални успехи, които са в основата на отборното представяне. В. Топалов е бил два пъти победител на I дъска (през 1994 и 2014), два пъти втори (1998 и 2000) и веднъж трети (2008); Г. Трингов е печелил два пъти златен медал на своята дъска (през 1968 г. на II дъска и през 1978 г. на III дъска). Медали на своите дъски са печелили и Ал. Делчев, Евг. Ерменков, М. Бобоцов, Здр. Милев, Ив.
От 1957 г., се провеждат и шахматни олимпиади за жени. И те тази година честват свой юбилей – 60 години от първата олимпиада в Емен (Хол). Те се състезават за специално учредена купа на името на Вера Менчик, най-силната шахматистка в света, загинала при бомбардировките над Лондон през 1944 г.
Досега са проведени 27 олимпиади за жени, като българките са участвали в 26. (не участват само в Хайфа през 1976 г.). През 50-те години Венка Асенова и Антония Иванова са сред най-добри шахматистки на Стария континент (по това време силните жени- шахматистки извън Европа се броят на пръсти).
Освен в индивидуални състезания, те демонстрират своята класа и на олимпиадите. В Емен (1957) и Сплит (1963) българките се класират на 5-то място. На първата олимпиада отборите играят без резерва, но на втората вече имат по една. За българския отбор това е Паунка Тодорова.
В Оберхаузен (1966) отборът ни прави известно отстъпление (8-о място), за да се върне на победната права още на следващата олимпиада. След Люблин (5-то място), Скопие 1972 г. (4-то) идва първият голям успех – трето място и бронзови медали от олимпиадата в Меделин (Кол) през 1974 г. Този първи по рода си успех за женския ни шахмат е извоюван от Татяна Лемачко, Антонина Георгиева – Драгашевич и резерва Венка Асенова, с треньор Александър Цветков.
До Скопие олимпиадите се провеждат през три години. В Македонската столица зъ първи път жените играят едновременно с мъжете. След Меделин и жените се състезават през 2 години, а от Хайфа 1976 г. олимпиадите за мъже и жени се провеждат едновременно.
Десет години след Меделин, българският флаг отново се развява победоносно сред призьорите. На олимпиадата в Солун, новата българска генерация Маргарита Войска, Румяна Гочева, Павлина Чилингирова, резерва Стефка Савова с треньор Румен Ангелов се нареждат на второ място след традиционните до този момент победителки, шахматистките на СССР.
При следващите си участия на олимпиадите българките не успяват да се наредят сред медалистките. В Солун през 1988 г. те са 5-ти, а в Нови Сад през 1990 г. – 4-ти.
Пет български шахматистки са печелили и индивидулни медали от олимпиадите на дъските, на които са се състезавали: Венка Асенова (бронзов медал през 1966 г. на I дъска); Татяна Лемачко (бронзов медал през 1974 г. на I дъска); Антонина Георгиева – Драгашевич (бронзов медал през 1969 г.на III дъска); Маргарита Войска (бронзов медал през 1984 г. на I дъска) и Мария Велчева (сребърен медал през 2004 г. на IV дъска).
Д-р Стефан СЕРГИЕВ
Източник:
tretavazrast.com
Д-р Ахмед Доган ли е патриот номер едно?
Виждаме ли прилики между Ахмед Доган и Васил Левски?
Д-р Ахмед Доган е доктор на Философските науки и като такив познава добре вселенските и Херметичните закон.
Колкото и скандално да звучи виждаме много сходства в мислене, действия и говорене в думите на Васил Левски и хермитизмът както и съвпадения такива с тези на Ахмед Доган.
Васил Левски: „Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“
Ахмед Доган, вярвайки и отстоявайки заветите не е ли бил затворен и хвърлен в затвора заради идеалите за свобода и демокрация, който защитават?
Васил Левски: „Днешният век е век на свободата.“
Нима Ахмед Доган не посвети животът си за свободата на малцинствата?
Нима с партията си движение за права и свободи днес Алианс за права и свободи не извоюваха закони свързани със социални придобивки и свобода?
Васил Левски: „Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.“
И днес виждаме Ахмед Доган отказал се от свойте социални придобивки да бъде сред народът, отстоявайки тези идеали.
Васил левски: „Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.“
Днес Ахмед Доган ни показва, че се бори с тези, които отстояват турските интереси на държавата Турция и като стане опасно бягат и се крият в Турското посолство като Лютви Местан и Пеевски и много други.
Тук не става дума за етническо противопоставяне, а за Етнически териториален интерес за опазване на една територия наречена България. Ахмед Доган е направил най-много след Васил Левски за етническият МИР в България казва нашият редактор.
Васил Левски: „За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
Виждаме в Алианса за права и свободи има много достойни Българи – мъже с пагони изтакани от родолюбие и чест, това не е ли пример за Разумно подбрани силни и можещи личности?
Васил Левски: „Най-много са виновни чорбаджиите.“
Ахмед Доган, отчитайки своята грешка и се отказа от сарайте, Яхтите и скъпите коли днес води борба срещу онези чорбаджии създадени не само от ДПС, но и от ДС и системата.
Тези чорбаджии, които създадоха паралелната държава и яхнаха реалната с лостовете на властта и службите срещу които сега се борят от АПС.
Да си припомним тихата победа на Николай Цонев срещу Петьо Еврото и джуджетата за който никой не говори, но Цонев победи и осъди в Страсбург, доказвайки своята чест и достойнство нима не са тези същите работещи подмолно в сглобката Борисов-Пеевски?
Васил Левски: „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“
Ето погледнете листитите на АПС и вижте колко достойни Български граждани са застанали с имената и своята експертност в листите на АПС.
Ахмед Доган издигна слоган: ”Разумът се завръща”!
Васил Левски: „Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.“
Затова и изберете бюлетина № 11.
Васил Левски: „Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели.“
Ахмед Доган имаше честта и достойнството да се извини на всички членове и симпатизанти на автентичното ДПС и всички Българи за това чудовище, което създадоха – Пеевски и днес чрез Алианса за права и свободи и подкрепата на много Българи той протяга ръка за прошка и помощ да поправят стореното, но без всички нас не биха успели.
Васил Левски е казал: „Интригата спира хода на народната работа.“
Ахмед Доган и хората от ДПС и АПС най-силно почувстваха силата на интригата, интересите и зависимостите на гърбът си колко кметове бяха арестувани, колко съдби смазани, колко страх и неволи се сгромолясаха на колко много хора.
Васил Левски: „И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“ Ахмед Доган чисто философски и по законите Херметизма и квантовите закони знае, че промяната на един от потенциалите в едно уравнение се променя всичкото .
Знае го и от личен опит когато на „Феноменалното момче” създадоха много потенциални с обрачите и кръговете на фирмите и той промени всичкото.
Днес потенциалите са в нашите ръце и ако решим да изберем разумът, който се завръща можем да върнем свободата на хората в ръцете и да видим справедливо възмездие за истинските душмани, а опитните в екипът на Алианса за права и свободи прозрели свойте грешки днес можем да ги наречем, че наистина това е последен шанс на България да си върне Разумът.
Нека бъдем участници в това спасение на България не съочастници в робството на децата ни.
Купуването на гласове е престъпление!
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България! 
ИЗВЪНРЕДНО! Почина Главата на Българската православна църква.
Бил е помощник на антифашистките командири Антон Югов, Емил Марков. През април 1943г. от фашисткия управляващ режим е осъден на 15 години в Софийския централен затвор като политическо заточение по делото на Емил Марков.
След това е преместен в Пазарджишкия затвор за смъртна присъда. 8 септември 1944г. благодарение на Съветската Червена армия е освободен.
След освобождаването си от затвора на 9 Септември 1944г. е назначен за контраразузнавач в Държавна Сигурност на България от министъра на МВР Антон Югов. През 1950 г. е партиен организатор на Министерството на каменната промишленост и началник на кадровия отдел.
През 1960 г. е назначен за генерален директор на Държавно индустриално предприятие „ЕЛХИМ“.
От 1953-1973 г. е член на ревизионната комисия към Сталинския и Ленинския окръжен комитет на БКП. От 1974-86 г. работи като началник на отдел кадри на окръжен комитет „Девети септември“.
Удостоен със званието Герой на социалистическият труд. Бил е един от почетните членове на „Булгартабак”. Той е един от създателите на Държавна Сигурност. Бил е пълномощен министър.
Тези хора не само защитаваха държавата, а те я създадоха.
Тома Димитров Трайков е роден на 15.08.1913г. и умира на 5.12.1991г.
Вижте повече на 
На 18 март се проведе връчването на Третите Годишни награди на фондация „Гален Темелков“.
Тази година кампанията беше отворена за кандидат-студентите и студентите от всички училища и Медицинските университети в България.
Фондацията излъчи 6-ма лауреати – 3-ма кандидат-студенти и 3-ма студенти по медицина – Цветелин Колев студент в МУ – Пловдив, Томислав Радев студент в МУ – Варна, Надежда Долашкова студент в МУ – София, Васил Чепишев ученик в ППМГ ,,Нанчо Попович“ гр. Шумен, Валентина Савова ученичка в ПМГ ,,Васил Друмев“ гр. Велико Търново и Марчела Валериева ученичка в ППМГ ,,Нанчо Попович“ гр. Шумен.
Събитието бе уважено от много гости и официални лица, които подкрепят инициативите и проектите на десетките млади хора, членове ба фондация „Гален Темелков“.
Събитието се организира с подкрепата на Културно – Исторически комплекс „Двор на кирилицата“ и личното съдействие на неговия създател – Карен Алексанян.
И нека мотото на Фондацията – AD ASTRA PER ASPERA, вдъхнови всички, за да творим добро.
Вижте повече на 
