Иконата „Света Богородица Одигитрия“, известна и като „Света Богородица Осеновица“, се съхранява в главната църква на Рилския манастир „Рождество Богородично“.
Иконата преди това е съхранявана в параклиса на Хрельовата кула.
Поверието я счита за „чудотворна“, като е „служела за изцеление и срещу различни болести“ през средновековието.
Иконата на Света Богородица е главен култов обект в Рилския манастир. Тя е изпълнена в иконографския тип Одигитрия. В специални вдлъбнатини около нея са разположени мощи от 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини. В горната ѝ част има надпис „Одигитрия“ (Пътеводителка).
Съществуват 2 основни версии за появата на иконата в Рилския манастир:
- дарение от Мануил I Комнин в благодарност за изцарението му от мощите на свети Иван Рилски в Средец;
- дарение от Мария Бранкова след пренасяне мощите на Иван Рилски от Търново в Рилския манастир през лятото на 1469 година;
Баба на император Мануил I Комнин по бащина линия е Ирина Дукина.
В луксозния албум за Рилския манастир Михаил Енев я отнася към ХVІ век, което навежда на хипотезата, че иконата попада в манастира след превземането на Белград (1521), като вероятно за малко пребивава в Цариград.
Според водещата хипотеза за нейната поява иконата е дарение на манастира от Мария Бранкович (известна като Мара Султанката или Мара Царкинята, издействала връщането на мощите на Иван Рилски от Търново в манастира), която е дъщеря на деспот Георги Бранкович. Мария, кръстена на божията майка, дарява иконата на света Богородица на Рилската света обител, съхранила българщината през вековете на османското владичество.
В историографията съществува и версия по поверие и интерпретации от данни в житието на Иван Рилски от Георги Скилица, че иконата е дар за манастира още от Мануил I Комнин – като благодарност за изцелението на императора получено от мощите на Иван Рилски.
Типологията на иконата и подборът на реликви говори несъмнено за това, че тя е правена по специална поръчка от най-високопоставени византийски аристократи в Константинопол (императорско семейство, патриарх). Иконата се изнася на ритуална процесия 2 пъти в годината (на петия ден след Пасха и на 1 август), като двете традиции говорят за православна служба от 14 век, въз основа на стари константинополски процесии, съществували още от времето след основаване на града през 330 година, и за константинополското суеверие, превърнало се в обичай, за водосвет на животворни мощи на светци, посредством които гражданите на Новия Рим се предпазвали от многото болести в столицата през август.
Иконата по всяка вероятност се е озовала в Рилския манастир след превземането на Константинопол (1453) от османските турци. Мара или Мария Бранкова е имала специален интерес към реликвите, намиращи се в Константинопол.
Посредством уважението, което Мехмед II питаел към своята мащеха, Каломария е могла да се сдобие с изключително ценни предмети след разграбването на Новия Рим.
В подкрепа на дарението на иконата от Мария говори съобщението на Франц Бабингер непосредствено от преди войната на Османската империя с Венецианската република (1479), според което Мара и нейната сестра Катерина Бранкович предлагат да посредничат на Венеция за откупването на християнските реликви, намиращи се в ръцете на турците, сред които се е намирала и туниката на Христос.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.