Много са паметните места по родната земя, свидни за всеки от нас и превърнали се в легендарна част от историята за Освобождението на България.
Ако пътувате към Свищов от изток, пътят, извиващ се непосредствено край река Дунав, много скоро след село Вардим, ще ви отведе край местността “Паметниците.” Тук – в низината, образувана от малката рекичка Текир дере и нейната околност, през 1877 година, бил разположен лагерът на турците.Точно от това място тръгва и победоносното шествие на руските войски, притекли се в помощ на българския народ.
Форсирането на голямата река е възложено на ген.Драгомиров, който още в началото на десанта, се обръща към войниците си с думите: ”Нас, гледа цяла Русия.За нас, няма фланг, няма тил. Има само фронт. Или отвъд Дунава, или в Дунава”.
Със заявяването на подобна смелост и решителност, в ноща на 26 срещу 27 юни’1877 година, се поставя началото на един от най-известните и успешни десанти във военната история на света изобщо.От тук, започва освободителният поход на русите, който много скоро ще доведе изгрева на Свободата за измъчения български народ.В резултат на блестящо проведения десант от руската войска и последвалите кръвопролитни битки с турците след стъпването на българска земя, град Свищов се превръща в първият наш свободен град.
Идеята за увековечаване на освободителната мисия на Русия по време на войната от 1877-1878 година и загиналите тук 812 души, се поражда спонтанно и естествено сред офицерите и войниците още по време на военните действия.Изграждането на паметниците започва веднага през 1878 година, със средства в размер от 165 хиляди рубли, отпуснати от руския император.Много скоро, тук са издигнати седем обелиска, изработени в мраморна работилница в град Одеса.Шест от тях са с височина 2,40 метра, а седмият, който се явява централен, е с височина от 4,50 метра. Оформянето им не се различава съществено от традиционните за времето гробни паметници. Украсата се състои най-често в издълбани в камъка цветя, пълзящи храсти, птици и кръстове. На паметниците са изсечени следните надписи: „ 54-ти Мински полк, прапор. Каненберг, щабс капитан Петров”, 54- Волински полк полк щабс кап. Брянов”, „ 54-ти Мински пол. Прапор. Рьшкин”, „ 53-ти пехот.полк.прапор. Федоров”, На руските войници паднали в бой 15 юни 1877 г.”
Няколко години по-късно, през 1881 година – по идея на Комитета за подпомагане на жертвите от войната и под председателството на Стоян Заимов, на няколкостотин метра източно от Братската могила, е издигнат паметник, посветен на руския император Александър II Освободител.Върху монумента, висок 11 м и широк 5,5 м, е изобразен гербът на Русия и е поставен следният надпис: „Въ Царствоване руссiкого императора Александър Втори 15 юния 1877г.”.
По повод на 100-годишнината от преминаването на руските войски и Освобождението на Свищов от османска власт, Общинският съвет в града взема решение за построяване на нов паметник. Изграждането му се извършва в периода 1978-1979 година, по проект на арх. Емил Дулев, арх. Димитър Кръстев и скултора Димитър Бановски. Новоизграденият монумент е висок 24 метра и широк 7.5 метра. Представлява оформени като арка две вдигнати ръце, върху вътрешната страна на които е изобразена скулптурна композиция на руски войни в цял ръст и пълно бойно снаряжение.
От 1969 година местността в долината на р. Текир дере е обявена за исторически резерват, а заради изградения от възпоменателни знаци ансамбъл, населението започва да я нарича “Паметниците”.
Днес, единственият ням свидетел на първия бой на руските освободители е малка воденица, построена на устието на рекичката Текир дере.В реставрираната воденичка е уредена музейна експозиция, посветена на великото събитие – дебаркирането на руските освободителни войски на българския бряг и освобождаването на Свищов от османските поробители.
А местността „Паметниците” – старателно и добре поддържана, въпреки отдалечеността си от малкото крайдунавско градче, е любимо място на свищовлии за разходка и отдих
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
