Проблемът с ритуалните чаши-черепи при древните българи е много слабо проучен. Повечето автори, които се сблъскват с този обичай, отбелязват мимоходом, че става въпрос за „варварски обичаи“, „архаизъм“ и т.н. и се плъзгат по тази шаблонна схема без да се задълбочат, а някои например като Агбунов изобщо се съмняват дали е съществувал този обичай, независимо, че има достатъчно доказателства и археологични находки за това.
В българската историография има три недвусмиленни съобщения за съществуването на обичай при българите, да се изработват ритуални чаши от черепа на убит прочут неприятел (пълководец, император или известна духовна личност).
Първото съобщение е от византийския хронист Теофан, който е съвременник на Крум Страшни (803-814 г.) от българския род Дуло. По повод победата му над византийския император Никифор, той пише следното:
„… Крум като отсече главата на Никифора, окачи я за няколко дена на дърво за показ на посещаващите го езичници и за наш позор. А след това, като я взе и като оголи черепа, облече го отвън със сребро и гордеейки се, караше да пият от нея (чашата) вождовете на славяните…“.
За този случай са писали също хронистите Георгиус Монахус, Лео Граматикус, Георгиус Седренус и Йоанис Зонара. Сравнявайки тези текстове, Бешевлиев стига до заключението, че вероятно византийските хронисти и най-вече Зонара са ползвали неизвестен за нас извор, с оглед на някои допълнителни подробности (важни за нас). Той реконструира на базата на тези източници текста по следния начин:
„Крум като взе тялото на императора Никифора, отсече му главата. Той я окачи на висок кол за няколко дена и я показваше на посещаващите го езичници, хвалейки се с извършеното за наш срам. След това обаче той взе главата, отряза темето, оголи го кожата, и като го облече отвън със сребро, служеше си с него като с чаша и като наливаше вино, гордеейки се, даваше на славянските вождове, които бяха около него да пият…“.
Както виждаме тук е предадено в детайли точно от коя част на черепа се изработва ритуалната чаша и по какъв начин се обковава с благороден метал.
В „Манасиевата хроника“ (1344 г.) има един пасаж, в който се казва:
„… Крумъ княз окова главъ Никифора цар и напиватъ здравица блгаромь…“
Т.е. тук става ясно, че с ритуалната чаша-череп се пие за здраве (вдига се наздравица). Същото се потвърждава и от хрониката Мануел Малаксос, че българите при пиене (тост) употребяват думата „здравица“.
Виночерпецът на цар Крум Страшни подняся вино за наздравици с ритуалната чаша-череп изработена от главата на император Никифор.
Второто съобщение е от византийския хронист Георги Акрополит във връзка с пленяването на латинския император Балдуин Фландърски от цар Калоян (1197-1207 г.), след разбиването на латинските рицари от българите при Одрин в 1205 г.:
„… Самият им император Балдуин бил пленен от тях и бил откаран вързан при царя на българите Йоан (Калоян). Той, както казват, отсякъл главата му и по варварски обичай я превърнал в съд за пиене, като я очистил отвътре и я украсил от всички страни отвън…“.
Третото съобщение е особено интересно, защото е предадено от очевидец и с много големи подробности. То е дадено от чешкия рицар Милохнев, владетел на замъка Дуб. През 1217 г. той се включил в кръстоносния поход на маджарския крал Андрей II, за да получи рицарско достойнство и да участвува при освобождаването на Светите места. На връщане през България, войските били спрени от българския цар Иван Асен II (1218-1241 г.). По-късно той пуснал войските да преминат през земите му, но след като получил дъщерята на крал Андрей II – Ана за жена.
По време на един лов, Милохнев бил тежко ранен от мечка и лекуван в дома на българския боил Богорис. Той бил лекуван от дъщерята на Богорис – Ладика, която била посветена в лекарското изкуство на древните българи.
Веднъж, все още лежейки на легло, чехът видял в стаята една странна лампа, която имала формата на чаша. На дръжката й били изобразени 12 мъже, които държали в ръцете си полукълбо – то пък било изпъстрено с чудновати и неразбираеми знаци. Първият от мъжете бил красив, а всеки следващ – все по-грозен. „Каква е тази лампа? – попитал Милохнев. – Когато ме измъчваше треската, ми се струваше, че фигурите по нея оживяват и нещо ми шептят. Веднъж ми се присъни, че те се завъртяха в някакъв призрачен танц, а смехът им бе толкова отвратителен, че от ужас загубих съзнание.“
Ладика не разкрила тайната на лампата, защото тя била най-ценното наследство от майка й и нямала право на това.
Когато оздравял, Милохнев и Богорис били поканени на тържество при един от ловните приятели на българина. Всички били наредени в кръг около трапезата. Изведнъж рицарят с изумление видял, че в стаята бил внесен „сребърен похар“, т.е. чаша направена от човешки череп. Преминавайки от ръка в ръка, всеки от присъстващите отпивал глътка от питието в нея. Милохнев обаче бил обхванат от ужас и отблъснал чашата. Присъстващите българи веднага скочили с извадени мечове и щели да отрежат главата на чеха, ако Богорис не го бил спасил. Той обяснил на другите, че Милохнев е чужденец и някои български обичаи може да му изглеждат странни и нелогични, дори отвратителни. По обратния път българинът се опитал да обясни на чеха, че е голяма чест за дедите ни да предложат вино на гостите си от посребрен череп на прочут неприятел.
Рицарят пък обяснил, че странната чаша му напомня по някакъв начин за лампата в стаята. Богорис му казал, че майката на жена му била потомка на прочутата магьосница (колобър) у българите – Асла. Лампата била нейно дело. С нея се разпореждали само най-възрастните жени в къщата, които шептели нещо над пламъка и така се свързвали с духовете на предшественичките си…“.
Освен тези съобщения от хронисти, има и множество други данни в легендите, фолклора, преданията и археологическите находки, които потвърждават за наличието на древния български обичай.
Обичаят е записан още при Печенегите (който са били под безспорно българско културно влияние), през 972, когато печенежкият Владетел Куря отрязал главата на Княз Светослав, според руският летопис Повести Временьих Лет.
В „Космография“ на Себастиян Мюнчер се свиделства същият обичай при Ломбардите
Източник: doktora757.blog.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
