Борис Михайлов Попвасилев е роден на 21 септември 1868 г. в Казанлък. Следва в Академията за изящни изкуства във Флоренция ( 1888 -1892 г. ).
Там завършва специалния курс по фигура. Завършва Академията и е награден със сребърен и бронзов медал и похвални листове от Академията във Флоренция ( 1892 г.). След завръщането си в България работи като учител по рисуване в Сливен и София. Б.Михайлов е един от най-дългогодишните редовни преподаватели в Държавното Рисувално Училище.
Борис Михайлов е сред инициаторите за организиране на “Дружество за поддържане на изкуството в България”. Създадено през 1892 г. това е първото дружество на художници в младата българска държава.
През 1895 г. “Дружество за поддържане на изкуството в България” организира първата си изложба в помещението на Немското гимнастическо дружество на ул.”Раковска”. 1895 – 1896 г. излиза печатния орган на Дружеството – списание “Изкуство”. Това е първото илюстровано списание в България. Днес броевете му са библиографска рядкост.
През 1897 г. “Дружество за поддържане на изкуството в България” организира втората си изложба в помещението на Държавното Рисувално училище.
Борис Михайлов участва активно в дружествения живот и изложбите. През 1895г. по поръка на Константин Величков Дружеството изработва законопроект за ДРУ. С работата по проекта е натоварена комисия с председател Д-р Ив. Шишманов, секретар Борис Михайлов и членове – Иван Мърквичка и Антон Митов. Резултат от работата им е откриването на Художественото училище.
През 1903 г. Дружеството се преименува в “Дружество на художниците в България”.
Декември 1904г. Борис Михайлов участва и в учредяването на Съюза на южнославянските художници “Лада” в София. Излага свои творби на организираните от Съюза изложби в Белград: 1904г. “Пейзаж от Владая” м.б.пл., 63,5 / 45,5; 1912г. “Проект за таван на Синодалната палата”. Днес реализираните стенописи на тавана на Палатата не съществуват. Унищожени са от бомбандировките по време на Втората световна война.
По случай 10 години от създаването на ДРУ е организирана мащабна изложба с повече от 200 платна. В тази изложба Борис Михайлов участва с 4 платна. Едно от тях “Проект за декорация на прозорец” наречено в други извори “Проект за вапсано стъкло” е откупено с решение на Министерския съвет и нарочна комисия за нуждите на Народния музей. Репродуцирано е многократно. Първото му публикуване е в Сборника на ДРУ за първите 10 учебни години (1896 – 1906 ), София 1907.
Като член на “Дружество на художниците в България” Борис Михайлов участва в организираните от него изложби и в международните му изяви-всемирните изложения в Париж, Сент Луис, Венеция, Лондон.
Зимата 1913 – 1914 заедно с Дружество “Съвременно изкуство” прявят първата обща изложба в ДРУ. 1919 г е втората, а 1920 г. третата им обща изложба.
В Юбилейната изложба по случай 25 г. от създаването на Академията, Борис Михайлов участва посмъртно с една творба – “Воденица”.
Работил е в областта на живописта и декоративното изкуство. Работил в разнообразни формати и различни техники. Творил във всички жанрове. Излагал творбите си в София и Флоренция. Негови монументални работи: завесата на работническия театър във Флоренция ( 1892 г. ), декорацията на Синодалния параклис, София ( 1909 г. ), стъклописът на мавзолея в Плевен ( 1907 г.), параклисът на Софийската семинария ( 1914 г.)т.н. Участва в орнаменталното оформяне на стенописите и интериора за храм – паметника “Александър Невски”, “Портрет на Пенчо Славейков” в НБКМ, София.
Награден е с почетни дипломи и 4 бронзови медала от Всемирното изложение в Сен Луис ( 1904 г.).
Борис Михайлов умира на 14 юни 1921 г. в София.
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ Стара Загора, ХГ Казанлък, най-добрите частни сбирки в България.
Източник: gallery-victoria.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.