Останките от късноримския и ранновизантийския град Рациария се намират край село Арчар, Видинско. През 1986 г. в развалините на жилищна постройка, българо-италиански екип археолози открива съкровище от златни накити – четири пръстена, игла за коса, чифт обеци с тюркоази и перли, гривна, две огърлици. Към съкровището принадлежат четири лъжици, едната от които е разчупена на няколко парчета.
Изследванията показват, че накитите са изработвани през различно време и по тях може да се съди за развитието на златарското изкуство в римските провинции от III до V в. Предполага се, че скъпоценностите са били семейна собственост, събирана от няколко поколения. Някои били купени, други са били придобити като дарове от могъщ владетел или от като трофеи от безчислените войни, които водела Римската империя.
Една от огърлиците представлява верижка, оплетена от четири тънки златни нишки, с изкусно изработена закопчалка, украсена със златни зрънца и палмети. Тя много прилича на „варварските“ накити от IV в. и вероятно е била в готско или в сарматско ателие през същия период.
Великото преселение на народите започнало с нашествието на хуните – азиатски конен народ, чието име е останало в историята като синоним на крайна жестокост. При един от многобройните си походи срещу Византия – през 442 г., те преплували Дунава и с огън и меч преминали равнината. Тогава бил превзет и опожарен многолюдният богат град Рациария, а голяма част от населението му било избито. Пожарищата вероятно унищожили и постройката, в която е намерено съкровището.
Сред огнената стихия някой от семейството вероятно е успял да се добере до ковчежето с накитите, грабнал го е и е хукнал навън, но може би загинал при срутването на покривната конструкция. Затова накитите са намерени пръснати сред кости от човешки скелет заедно с металните части на ковчежето, затрупани от изгорелите останки на покрива.
Любопитно: За съжаление освен големи археологически открития, България има и своите големи археологически загуби. Винаги, когато иманярите изпреварват археолозите, паметникът бива напълно унищожен. Такава е съдбата и на прекрасния античен град Рациария. Въздигнат в град от император Траян, в чест на победата му над Дакия, Рациария се превръща в голям занаятчийски център, с водеща роля на златарството. Тук се намирала една от императорските оръжейни. Градът бил опожаряван и разрушаван от варвари, хуни и авари.
Въпреки това до 1991 г. при разкопки археолозите открили повече от 50 златни и сребърни накити, фрагменти от множество ценни антични предмети, мозайки, уникални саркофази. След набезите на днешните иманяри не остава нищо. Търсейки единствено златни предмети за частните колекции, те трошат, мачкат и унищожават всичко наред. След тях остават вината на съвременниците и обвиненията на идните поколения за ограбената българска историческа памет.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
