В България има много крепости. Но твърдината край Видин – Баба Вида, е най-добре запазеният и забележителен паметник на средновековното крепостно строителство. Край нея са се водили много кървави битки, веели са се флагове на различни царства и империи, а вътре са се вихрели големи страсти и любови. Защото освен отбранително съоръжение, крепостта е била дом на видинските владетели – Ростислав, Яков Светослав, деспот Шишман и неговият син Михаил. Била е седалище на последния български цар – Иван Срацимир. Той получава областта от своя баща Иван Александър, който я обявява за самостоятелно царство. В нея с царица Ана Срацимир преживява най-трагичните моменти от своя живот – превземането на крепостта от турците и пленяването му от Баязид.
Точно цар Иван Срацимир достроява крепостта такава, каквато я виждаме днес – с непрестъпни стени и бастиони. Но тя не изниква на празно място. Издигната е през X век върху основите на многоъгълна кула на римската крепост „Бонония“. За строежа й са били използвани камъни от „Бонония“ и от другата голяма римска крепост наблизо – „Рациария“. Това личи от надписите по камъни и тухли. Според историците, строителите са били принудени да се съобразяват с плана на римската крепост, тъй като тя служи за фундамент на българската. През 1003 година удържа осеммесечна обсада на византийските войски, предвождани от Василий Втори. Императорът все пак влязъл в крепостта, но с подкуп и измама.
През 1365 година във Видинското царство нахлува унгарският крал Лудовиг, който пленява Иван Срацимир.
До 1369 година над крепостта се вее унгарски флаг
През XIII – XIV век „Баба Вида“ е най-внушителна крепост в Северозападните български земи. Владетелите Шишмановци и Иван Срацимир изграждат вътрешната стена, кулите и бастионите. Една от тях днес се нарича Срацимировата. Висока е 16 метра, а стените й са дебели 2,80 метра. Интересно е, че в процепите на тази кула се намира много просо. Предполага се, че е останало от времето, когато турците са използвали кулата за склад за просо, с което задушавали затворените в подземията бунтовници. До Срацимировата се намира осмоъгълна кула, за която се предполага, че е била строена от австрийците. Те овладяват града през 1689 година в една от войните си с Турция. Тогава крепостта е била обградена с дълбок ров, който се пълнел с вода от Дунава. В нея се влизало по дървен мост, който при опасност се вдигал и така достъпът до твърдината бил отрязван.
Турците също използват крепостта. През XIX век те я приспособяват за артилерийска стрелба. На горната тераса правят амбразури.
От тази тераса се открива красива гледка към Дунав и отсрещния румънски бряг.
Вътрешната част на крепостта е разделена на отделни 30 помещения. В тях са живели владетелите, по каменните подове са отеквали стъпките на последния цар и царицата. В подземията турците са затваряли българските патриоти. Стените им пазят знаци и кръгчета, с които бунтовниците са броели дните в тъмницата. В една ниша е запазена и бесилката на затвора.
Днес тези помещения са превърнати в музей, заседателна зала, параклис, ателиета на художници. Туристите се впечатляват от вътрешния двор, от който се влиза във всички помещения и по каменна рампа се излиза на горната тераса.
Крепостта става първата мишена по време на руско-турската освободителна война. Тогава от румънския бряг при Калафат към нея е изстрелян първият снаряд. След това в града навлизат румънски войни, които след няколкодневни тежки боеве фактически го освобождават. На тях турците предават ключа на крепостта, но не и на града.
Крепостта запазва отбранителната си същност до 1885 година, когато сърбите се доближават до нея и искат от командващия защитниците капитан Узунов да я предаде. Младият офицер отговаря:
„Българите знаем да превземаме крепости, но не и да ги предаваме…“
От тогава крепостта е обект на историческото минало. Посещава се ежегодно от хиляди туристи. От 60-те години на миналия век историята й разказват екскурзоводи. От 50 до 400 души идват да я разгледат през почивните дни. Заради нея при Видин акостират круизни кораби с пасажери от Европа, САЩ и Австралия. Историческите декори са привлекли много кинематографисти. Сред тях са снимани над 50 наши и чужди филми.
Горда мома построила крепостта
Името на крепостта „Баба Вида“ идва от дълбините на народната памет. Вековно предание я свързва с най-голямата дъщеря на богат владетел, който приживе разделил имението си на три части. Видинската получила най-голямата му дъщеря Вида, кулската – Кула , а гъмзиградската – Гъмза. От трите сестри най- горделива и недостъпна била Вида, която построила крепостта и се затворила в нея до смъртта си. Била непреклонна и отхвърляла всички предложения за женитба. Така успяла да опази своята самостоятелност и построената от нея крепост. Дори заповядала да убият архитекта, който я строил и в когото тя се влюбила. Останалите две сестри се омъжили за пройдохи, които пропилели бащиното богатство. Все пак и в Кула, и в сръбския Гъмзиград днес има римски крепости. Което говори колко стара е легендата за трите сестри. Днес легендата е част от атракцията „Баба Вида“. Образи на трите жени могат да се видят на стените на жилищни блокове във Видин, изобразени са дори на фонтан, който се намира в центъра на града.
Източник: standartnews.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
