Скално светилище Дженевра се намира на територията на община Батак. Разположено е на връх „Манастира“, на 1.4 km североизточно по права линия от язовирната стена на язовир Дженерва и е разположено в местността Дженевра на около 1700 m надморска височина. Култовото място е разположено на хълм с много стръмни склонове към своята билна част. На върха на този хълм между скалите с причудлива форма, е било изградено тракийското светилище. На голяма част от скалите под мъховете се наблюдават изсечени шарпани.
Скалното светилище в местността Дженевра е регистрирано при теренните проучвания през 2003 г., а през август 2004 г. приключват цялостните археологически разкопки. Ръководител на научноизследователска експедиция е доц. д-р Костадин Кисьов (директор на Археологически музей Пловдив). В експедицията участват също Десислава Давидова (Археологически музей Пловдив), Екатерина Пейчинова (директор на Исторически музей Батак) и членове на пещерния клуб към музея по спелеология в гр. Чепеларе и студенти от гр. Пловдив и гр.София
Изкопните и проучвателни работи обхващат централната и южната площ на скалния връх Манастира, а площта им заема 1 декар. През 2003 г. е положен сондаж, който е разширен с 10 m. в южна посока и с 3 m. в източна посока. Така става възможно да бъде разкрита цялата вътрешна част на скалния венец на обекта, върху който е изграден масивен зид без спойка. В площта оградена от масивния зид, на дълбочина 0,25-0,30 m от съвременната повърхност са разкрити и проучени две съоръжения с различна форма.
В централната част на върха е разкрита структура с неправилна четириъгълна форма и размери 8 х 7 m, изградена от ломени камъни, подредени в един ред, във вътрешността на която са открити само няколко керамични фрагменти с малки размери. Непосредствено до нея е разкрито второ съоръжение, заемащо северната част на скалния връх. То има кръгла форма с диаметър 6 m, и е изградено от два реда ломени камъни подреждани без спойка. В оградената от каменния пръстен площ археолозите не откриват никакви останки от обредни действия.
Проучена е и цялата вътрешна част на скалния венец разположен в източната част на върха. На дълбочина от 0,30 до 0,40 m, са разкрити три глинобитни култови съоръжения – олтари с кръгла форма – изградени от ломени камъни, непосредствено върху скалата. Първият олтар е открит разрушен от каменно струпване и голям скален блок, който се е отчупил от скалния венец. Съоръжението е имало кръгла форма, като повърхността е била украсена с геометрични мотиви чрез щампован шнур. До неговата западна периферия на дълбочина 0,40 m, непосредствено под скалния блок e открита купичка. Съдът е изработен на ръка, от глина, с едри силикатни примеси. Тя има конусовидна форма, плоско дъно и устие с правилен профил. Археолозите са установили, че външната повърхност на съда е черна, със следи от вторично обгаряне.
Откритите археологически находки, съоръжения и стратиграфия на скалния връх Манастира карат научния екип да заключи, че скалното светилище е имало два строителни периода. Неговото първоначално изграждане и функциониране се поставя в периода на късната Античност, от когато датират масивния ограждащ го зид, стълбището, разрушеното глинобитно съоръжение – есхара с украса от щампован шнур, трета глинена замазка и две глинени купички.
Крепостните зидове опасвали светилището са дебели и се наблюдават под формата на разсип който застила целия склон под самото светилище. На източната страна се забелязва по голямо струпване на камъни от крепостта, което може да се окаже остани от крепостна кула или порта или и двете.
Откритите глинобитни части от олтара на светилището са идентични с тези от олтара, открит по време на археологическите проучвания на Небет тепе в Пловдив. Циклопският зид и олтарът напълно съвпадат с описанието на римския историк Макробий за светилището на Дионис, според който то е било с кръгла форма и е било опасано със зид, висок около два метра. Светилището е било „отворено“ към небето, т.е. е нямало покрив, а върху намиращият се по средата олтар, тракийските жреци са извършвали гадаенията си. Светилището е в непосредствена близост до открития през миналото лято античен път, чието трасе е използвано от Александър Македонски при похода му срещу Филипопол. Според учените една от най-ценните находки е керамиката тип „Цепина“, която се свързва със съществуването на голямо централно светилище в Западните Родопи. То може да се свърже и с открития надпис в античния Пистирос край сегашния град Ветрен, който информира, че пътуващите търговци от Древна Гърция за вътрешността на Древна Тракия през Западните Родопи е трябвало да получат разрешение от бог Дионис. Това би могло да е доказателство, че става въпрос за „Светилището на Дионис“, което последните десетилетия всички траколози издирват. Въпреки няколкото съвпадения още е рано да се твърди със сигурност дали става дума за въпросното светилище на Дионис. Според д-р Кисьов това може да се каже, след като да бъде проучен целият обект
Съдейки по намерените артефакти археолозите установяват, че светилището е било ползвано активно през Късната Античност, а вторият период от функционирането на светилището се отнася към ІV век сл. Хр., от когато датират двете каменни съоръжения разположени в теменоса, многопластовия глинобитен олтар и глиненият съд с монета на Константин Велики.
Вторият период от функционирането на светилището се отнася към ІV век сл. Хр., от когато датират двете каменни съоръжения разположени в теменоса, многопластовия глинобитен олтар и глиненият съд с монета на Константин Велики
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
