Голямата българска поетеса Леда Милева оставя следа в живота на всеки един от нас. Едва ли има българско дете, чиято първа научена песничка да не е била „Зайченцето бяло“.
Освен поетеса, Леда Милева, дъщерята на Гео Милев, е още преводачка, общественичка и дипломат. Получава средно образование в Американския колеж в София (1938 г.). Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия.
От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.
От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г., дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Депутат е в Седмото велико народно събрание.
Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици.
Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.
През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
Нека да си припомним едно от нейните най-прекрасни стихотворения за Родината, а именно стихотворението „Завръщане“:
Завръщане
Над много градове премина самолета,
над чужди планини
и дълго сянката му гледахме в морета
от облачни вълни.
Аз мислех, че съм уморена
от този дълъг ден,
когато блесна – слънчева, зелена –
родината пред мен.
На Дунава през сребърната лента
преминахме едва
и сякаш лъх на мащерка и мента
отнякъде повя.
И сякаш екнаха в далечината
кавали и звънци,
и птиците безбройни на гората,
и весели щурци.
Да ме посрещне изведнъж застана
под мощните крила
величествен и беловлас Балкана:
– Добре дошла, добре дошла…
По всичките посоки на земята ни
бих бродила сама,
за радостта да тръгнеш пак обратно,
за радостта да се завърнеш у дома.
Източник: edna.bg, textnitza.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
