В пазвите на Източните Родопи, недалече от град Кърджали, в местността Перперек, са открити руините на цял тракийски град.
Името Перперикон (Хиперперакион) е известно от средновековни текстове като обозначение и на епископията, и на крепостта, която се намира на най-високата тераса на възвишението. От нея е запазена висока осмостенна кула, която се издига величествено над цялата околност.
Но онова, което със своето отминало великолепие вълнува въображението по неповторим начин, е врязаният в скалния масив г-образен дворец, дълъг 80 м и широк 30 м. Той представлява сложен архитектурен комплекс от стълбища, коридори и зали. В средата се намира тронната зала с останки от каменен трон. До този дворец, върху най-високата тераса на хълма, археолозите са проучили друга подобна сграда, чието предназначение ще стане ясно след пълното и изследване.
Внушителните размери на двореца в Перперикон и особеното му устройство, доказват, че е имал и религиозно предназначение, и дават основание на изследователите да смятат, че това е прорицалището и прочутото светилище на древногръцкия бог Дионис. Същото, което учените от години търсят на различни места в Родопите.
Според легендите в него живеела прорицателка, която при посещението на Александър Македонски му предсказала, че ще създаде огромна империя. Точно такова пророчество получил няколко столетия след това, но за своя син, бащата на бъдещия римски император Октавиан Август.
Първите разкопки на Перперикон са направени от Стамен Михайлов и Иван Балкански. През последните десетина години проучването на Николай Овчаров продължава, който установява, че по полегатите склонове на хълма също има врязани в скалата, макар и по-малки, постройки. Въз основа на проучванията и находките той изгражда тезата си, че тук още в късната бронзова епоха (XIV-XI в. пр. Хр.) е процъфтявал тракийски град към светилището на бога Дионис.
Градът възникнал върху по-ранно поселение и скално светилище, преживявал периоди на разцвет и злощастия и просъществувал до XIV в.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
