Антична, късноантична и средновековна крепостта Ефраим / Асара се намира в местност „Ушите“, на 1.22 km югозападно по права линия от центъра на село Рабово.
Ефраим е величествена и изключително добре защитена крепост, изградена на левия бряг на р. Арда, където реката прави елипсовиден завой на север и образува малък полуостров с труднодостъпен връх в близост до язовир Студен кладенец.
Със своето стратегическо положение, отлична видимост и трудно достъпност, крепостта е заемала водеща роля за Римската империя и за средновековна България в контрола им над Източните Родопи.
Респектът на Ефраим се дължи на четирите огромни скални кули заграждащи вътрешността му, като укреплението е умело вградено в тях. В пространството между скалите са изградени крепостните стени дебели до 2 m и високи, в момента до 6 m. Крепостната стена е изградена с ломен местен камък споен с бял хоросан.
Вътрешността на крепостта е разделена на две части- цитадела и външен град, между които също има изградена стена. Цитаделата се намира в по- високата част от укреплението и е затваряла площ от 1 дка. Нейната северна крепостна стена е била външна за укреплението и е защитавала най- достъпната и уязвима страна на крепостта. Тази стена е с дебелина от 2 m и в днешно време е запазена една полукръгла кула, която е подпомагала защитата и.
Голяма част от стената е разрушена и се проследява под разсип, а има и част от нея, която е паднала и е останала здрава на земята. Тази стена най- вероятно е била съоръжена с още поне една кула, която е защитавала главния вход на крепостта. Южната крепостна стена на цитаделата е с дебелина 1 m и е вътрешна за крепостта, като е преграждала тясно пространство между скалите. В една от скалните кули има малка пещера, до която се намират основи на сграда, в която и сега могат да се видят кости. От тази сграда се вижда добре трасиран път навътре в пещерата, който води до резервоар за вода със собствен извор. Резервоарът, в днешно време, продължава да се пълни с прясна изворна вода.
Крепостните стени на външния град са три на брой и по подобие на цитаделата, са изградени между останалите скални кули, като затварят пространство от приблизително 4.5 дка. Стените са с дебелина около 1.2 m и са преграждали достъпа до укреплението от значително по- стръмни склонове, в сравнение със северния подход към крепостта. Две от тях са запазени до 4 m височина а една е разрушена и разпиляна по склона. Във външния град особен интерес представляват запазените основи на сграда, строена с големи правоъгълни камъни.
Жофроа дьо Вилардуен – генерал и летописец на четвъртият кръстоносен поход, е споменал крепостта в своето изложение:
„С цялата си армия регента Анри язди срещу течението на река Арт (Арда) и достига до крепостта Фраим (Ефраим)“.
По повърхността на укреплението и в множеството иманярски изкопи се намират римска (II – III) и средновековна (XI – XIV) керамика. Тук е намерена византийска медна монета от император Михаил IV (1034 – 1041г.), средновековни бронзови апликации и железен боздуган.
Със своето стратегическо положение, отлична видимост и непристъпност, Ефраим е заемал водеща роля за контрола и над античните пътища пресичащи се в неговото подножие и чийто следи се виждат и до днес.
Източник: bulgariancastles.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.