След като изгубил битката при Шипка и възможността по най-прекия път да се притече на помощ на обсадения в Плевен Осман паша, Сюлейман паша подирил нови възможности да окаже помощ на обсадените турските войски в Плевен.
През Нова Загора той се отправил към Елено-Твърдишкия проход и Железни врата с цел да си възвърне освободените селища от Еленския край и през Търново да се отзове в гръб на руските войски.
Преминавайки успешно планината, на слизане в Еленския край той срещнал упоритата съпротива на Еленския отряд, командван от полк. Лермонтов, първия освободител на Елена. Заедно с това пашата трябвало да преодолее и съпротивата на бойците от 34-ти Севски полк, командван от полк. Жиржински, укрепени на позицията край Буйновци и Новачкини. За отбраната на Златарица и Миндя били назначени части от 13-ти Донски казашки драгунски полк под командването на майор Колонтаевски. Въпреки съпротивата на Марянската позиция русите не удържали натиска на многобройните турски орди, в помощ на които били и башибозуци от Кипилово, Стара река и Тузлука, командвани от Исмаил Ефенди.
В резултат на изгубената битка край Марян русите отстъпили на втората позиция край с. Синжирци, за да запазят града от набезите на войските на Сюлейман паша. В същото време щабът на подразделенията в Златарица организирал отбраната от настъплението откъм селата Кесарево и Джулюница.
Позицията при с. Синжирци не удържала и русите отстъпили на Йовковската позиция. Турците отново завладели града и го подхвърлили на грабежи и насилие. През Еленския боаз турски части завладели отново и селата Златарица и Миндя. На височината на Златаришка могила в двата края били окопани по 4 дългобойни оръдия.
Този ход на турците принудил хората от освободените от полковник Лермонтов селища да бягат в посока на Търново и Горна Оряховица. Ако населението от Златарица и Миндя не било избягало, би го последвала и сполетяла съдбата на Стара Загора и Батак.
Така попаднали отново под гнета на турските войски и башибозука под водачеството на Сюлейман паша, които нападали, както от страната на Елено-Твърдишкия проход, от Кипилово, Стара река и Тузлука, както и от Кесарево и Джулюница, селищата от западната страна на Еленския балкан отново били принудени да бягат.
И тогава положението било спасено от настъплението на втория освободител на този край генерал-майор Малахов, който повторно ги освободил.
Именно затова в рапорта си командващият ген.-лейтенант Делингхаузен писал:
„Боят край Златарица и Миндя може наистина да се нарече юнашки. Всички до един се държаха мъжествено. Главна заслуга за победоносния изход на сражението имаха ген. майор Малахов и полк. Красовски, тяхната разпоредителност, хладнокръвие и мъжество.“
И наистина, в тези героични битки се проявили частите под командването на полк. Красовски, както и на неговия подчинен майор Емелаки, който организирал отбраната на позицията в местността Свирчинака от турските набези в близост до с. Миндя. В развилата се жестока битка, макар и от подкрепящата ги артилерия, турците били сразени, като дали повече от двеста убити и много ранени. За жалост, в тази битка загинали и 30 руски богатири заедно със своя смел командир майор Емелаки. Други 7 драгуни загинали в местността Долното ливаде край с. Миндя, паметник на които бил издигнат на височината Попово бърдо в близост до Златарица.
Отделно от това признателните миндювчани със съдействието на първенците на селото Кръстю Велков, Иван Разсуканов, Пею Пелтеков, Аврам Колев, Юрдан В. Пенчев, Слави Стоянов и др. решили да построят паметник в чест на загиналите войници на майор Емелаки во главе с техния командир.
Благородната инициатива била подкрепена от вдовицата на загиналия край селото майор Емелаки, която дошла специално от Русия на мястото и предоставила своята лепта, като дала половината от средствата за паметника на защитниците на Миндя, които завинаги остават жители на защитаваното от тях село с цената на живота си.
Още повече, че те за втори път спасяват селото от завладяването и поругаването му. Както и на останалите селища от Еленския край, след настъплението на военните части, командвани от ген.-майор Малахов, вторият освободител на Еленския край след полк. Лермонтов.
Александър БЪЧВАРОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.