Светилището при с.Татул се споменава за първи път в записките на краеведа Никола Иванов още през далечната 1933 г., а през 1940 г. е проучено от Васил Миков, български археолог, който изказва различни хипотези за неговото предназначение.
По-късно, в началото на 70-те години на XX век, с.Татул е подробно описано от проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски. Според тях там е погребан тракийски цар, живял преди 3500 години, чиято гробница след време започнала да служи като място за поклонение на траките. Иван Венедиков прави своите предположения, позовавайки се на древните автори – Павзаний, Конон и Еврипид. В някои техни текстове се споменават две погребения, случили се в Източните Родопи – това на тракийския цар Резос и това на Орфей. Според Еврипид, Орфей бил разкъсан от меандрите на Дионис и след това бил погребан от своята майка точно на това място, а тя изрекла думите: “Ти, сине, няма да влезеш в черната земя, а ще бъдеш антроподемон и прорицател на Дионис и след смъртта си.”
С времето мястото станало свещено за хората в региона, които почитали своя певец и прорицател Орфей.
Другата легенда е свързана с цар Резос – митичен цар на тракийското племе Едони. Той бил син на речния бог Стримон и музата Евтерпа. Родил се близо до село Резово, което носи неговото име. Филострат описва цар Резос като божество на бесите – отглеждал коне, въоръжен като войн, и се занимавал с лов като „и глиганите, и сърните, и другите животни сами се принасяли в жертва“. Легендата гласи, че докато воювал в Троянската война, той успял да обязди магични коне, бързи като вятъра и бели като снега. Тези коне имали силата сами да победят троянците, стига да пиели вода от река Скамандър, намираща се в днешна Турция. Според думите на майка му, Резос щял да продължи да живее и след смъртта си, в пещерите като „антроподемон“, човек с божествена и човешка същност. В своята трагедия Псевдо, Еврипид описва царя така:
„За мене занапред той ще бъде като мъртъв и невиждащ светлината: нито ще се върне в предишния си образ, нито ще види някога лицето на майка си, а ще лежи, вперил поглед в светлината на деня, превърнат в антроподемон и скрит в пещерите на земята със сребърни жили…“
След смъртта му животните отивали в хероона му, за да се принасят доброволно в жертва.
Първите сведения за свещени ритуали на Татул са от каменно-медната епоха. Тогава скалите не били оформени от хората и те поставяли своите дарове за боговете директно върху камъка. Първият голям разцвет на светилището е през периода XIX-XI в.пр.Хр., когато са оформени пирамидата, гробниците върху нея и улиците, по които се минава в култовия комплекс, заедно с множество олтари и ниши в скалите.
На Татул са намерени 12 печата на севаст Георги Палеолог (1081-1115), военноначалник на византийския император Алексей I Комнин и родоначалник на династията на Палеолозите, управлявала Византия от 1261 до 1453 година. Татул било превърнато в имение на севаста, около което се намирали неговите ниви.
Магнетичното с.Татул ни връща назад във времето, разкривайки как дедите ни са почитали своите богове. Култът към бога Слънце, в който те силно вярвали, стоял в основата на изграждането на мегалитното светилище. Създадено е там – горе, високо, недостъпно в планината, близо до слънчевите лъчи, близо до певецът и предвестник Орфей, когото траките силно почитали и обожествявали.
Този възхитителен древен комплекс трябва да бъде съхранен, но и популяризиран, така че повече хора да научат за невероятната мегалитна култура в Източните Родопи.
Източник: antiquevillage.eu
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.