Статуята на Света София е 26-метров монумент, езическа алегория на християнската светица, поставен в чест на настъпването на третото хилядолетие. Намира се в столицата на България – София и е един от символите на града.
Монументът е издигнат при мястото, където в античността е била главната западната порта на града, през която на 9 април 809 г. – Великден, стануващият в района на днешните квартали Надежда и Връбница с българската обсадна войска хан Крум, най-вероятно е влязъл в предадения му от жителите град. По-късно тук е средновековната църква Свети Спас, където е обесен от турците и погребан от софиянци Киро Геошев, един от 4-мата софийски книжари, дали живота си за освобождението на България от османска власт, през Възраждането преустроена и станала след катедралите Света Неделя и Света София третата най-голяма църква в града. Англо-американските бомбардировки на София унищожават този православен храм заедно с намиращите се наблизо барокова католическа катедрала Св. Йосиф и тежко пострадалата Софийска синагога, една от най-големите в Европа. През комунистическия режим на мястото, където днес е монументът, е издигнат паметникът на комунистическия вожд и идеолог Владимир Ленин, премахнат в 1991 г. от посткомунистическата власт.
Автори на монумента са скулптурът Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов. Постаментът е облицован с тъмен гранит и е съставен от призматична база (вис. 4 m), върху която стои 12-метров призматичен, ъглово ориентиран стоманобетонен пилон. Статуята с височина 8,08 m гледа на изток, към пл. Независимост, където се намират сградите на хотел Балкан, Министерски съвет и Народното събрание. Статуята на София е алегорична, представена като властна езическа богиня, със символите на славата и мъдростта и носеща короната на Тюхе – древногръцката богиня на съдбата. Фигурата в дясната си ръка държи триумфален лавров венец, а в юмрука на изпънатата си лявата ръка стиска няколко антични монети. На левия ѝ лакът е кацнала висока 1,10 m сова – символ на мъдростта и познанието, в унисон със значението на думата „софия“. Фигурата е с характерна прическа, в духа на античните статуи, и е отлята с еротично женствени форми, очертаващи се под тънката драперия на хитона ѝ, главата ѝ е увенчана с корона от стилизиран крепостен зид с царски пандантиви. Фигурата тежи около 5 т, като е съставена от 160 части, излети, транспортирани и сглобени на място от автора и екипа му само за два дни – от нощта на 25 срещу 26 до 27 декември 2000 г. включително. Изработена е за 9 месеца. Отлята е в леарните на СБХ в Илиянци.
Първоначално е изцяло патинирана с червено-медна патина на косата, хитона и декоративните фигури на совата и венеца и тъмнографитна на наметката, а лицето, короната и отритите части тялото – стандартна зелена патина. Впоследствие, в 2001 г., с тънко златно фолио (варак) – проба 23,75 Au са позлатени лицето, короната, ръцете и пръстите на краката, а червеният, графитеният и зеленият колорит изчезват и статуята остава с хомогенна тъмна патина. Тъй като тя няма изпълнени в материал очи, а прорези в метала, с това образът ѝ получава характерния дистанциран израз на антична златна маска. Стойността на монумента първоначално е 188 000 $, а с позлатяването, благоустройството на прилежащата площ и пр. към 2001 г. надхвърля незначително сумата от 200 000 $, които са изцяло платени от Столична община
Инциативата за монумента е на тогавашния кмет на столицата Стефан Софиянски, от 1998 г. Как без конкурс е станал изборът на скулптор, архитект и строител на такъв ключов като символ и значителен като финансиране монумент, изборът и определянето на неговия образ и модел, дали въобще е одобряван в този си вид от общинския съвет, е крайно дискусионно. Поставянето му е гласувано от Столичен общински съвет на 17 септември – Празника на София.
Статуята на София е официално открита на 28 декември 2000 г. от кмета Софиянски в присъствието на финансовия министър Муравей Радев, министъра на здравеопазването Илко Семерджиев, социалния министър Иван Нейков, видни депутати от СДС, политици и медии.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
