Средновековният град Червен се споменава в писмените извори още през X в. По време на Второто българско царство бил важно средище след столицата Търновград и резиденция на Червенския митрополит.
Градът възникнал върху останките на мощна ранновизантийска крепост от IV-VI в. Част от старите крепостни съоръжения били включени в средновековните крепостни стени. Те били укрепвани многократно през вековете. Една от кулите устояла всички превратности на времето достигнала до наши дни сравнително добре запазена.
При археологическите разкопки са проучени значителна част от укрепеното пространство, включително цитаделата. Част от водоснабдителната система представлявала таен покрит ходник със стълби, който се спускал от цитаделата към реката.
Досега на територията на Червен са разкрити 11 църкви, различни по големина и архитектурен план, 6 от тях са в цитаделата.
Митрополитската църква била построена от дялани камъни и тухли на декоративни редове. Стените й били разчленени от декоративни ниши с различна дълбочина, засводени в горната си част. В сводовете майсторите вграждали декоративни керамични чашки, покрити с глазура.
Освен обичайните находки – монети, фрагменти от керамика, от железни, медни и бронзови вещи, в Червен са намерени и много части от надписи на кирилица, повечето надгробни. Има части и от ктиторски надписи, а сред тях и един на арменски език. Червен се издигал върху дълго и тясно каменисто плато, което река Черни Лом опасва от три страни. Предполага се, че името на града произхожда от названието на билката червен (очеболец) или от славянското име на месец юни – червен.
Османците превзели Червен през 1388 г. и го превърнали в турски гарнизон. След XVI в. градът западнал и постепенно запустял. В подножието на развалините възникнало малко село със същото име. Средновековният Червен се споменава през XVI в. от турския хронист Мехмед Нешри, а през XVII в. – от географа Хаджи Калфа. През първата половина на XIX в. Феликс Каниц обхожда развалините и скицира част от крепостта със запазената ъглова кула. Г.С.Раковски пък му посвещава творба – едно патриотично „Възпоминание“. Пръв проучва руините Карел Шкорпил. През 60-те и 70-те години на XX в. при мащабни разкопоки е проучена значителна част от града.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
