Преди три десетилетия българите започват масирана дарителска кампания – доброволна или под партиен строй, все едно. Целта е една – изграждането на величествен монумент във Велико Търново, прославящ мощта и отдаващ почит на съзидателите на Второто българско царство – царете от династията на Асеневци.
Паметникът на Асеневци е уникален по своя замисъл, художествено и техническо изпълнение. Днес няма българин, който идвайки в старопрестолиня град, да не е видял или да не се е докоснал до монумента на Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Всъщност именно той и крепостта Царевец са двете притегателни дестинации за туристите тук. Те са и емблемите на старопрестолния град. Четиримата конници величествено се извисяват на една от меандрите на Янтра в самия център на Велико Търново, а мястото около тях е естествен амфитеатър с приказна панорама.
Паметникът е построен само за 8 месеца през 1985 г., във връзка с националния юбилей, посветен на 800-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър. Те са част от композицията като създатели и първи владетели на Втората българска държава.
Цар Калоян е третият брат, който сяда на български престол – държавник от световна класа, дипломат и военачалник. През 1205 г. в битката край Одрин той разгромява латинската армия и пленява самия император Балдуин.
При царуването на Иван Асен II, който е син на Асен, България завоюва огромни териториални разширения и отново става държава на три морета. През 1230 г. в битката при Клокотница Иван Асен II разбива византийските войски, а негов пленник е императорът Теодор Комнин с цялото му семейство.
За изграждането на пантеона българите събират 6 408 100 лв. по курса от преди 30 години. Внушителният паметник е гордост не само за българското, но и за европейското монументално изкуство. Историци и скулптори са категорични, че той е съизмерим с най-добрите световни образци по това, че сложните движения на конници, каквито пресъздават фигурите на царете, почти нямат паралел и аналог.
За уникалната си творба скулпторът акад. Крум Дамянов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“ на 22 март 1996 г.
Според първите проекти паметникът на Асеневци е трябвало да бъде вдигнат пред Партийния дом, днешната областна управа на Велико Търново. По предложение на Крум Дамянов мястото е сменено с това на Боруна. Партийните величия се вслушват в предложението му и комитетът по честванията за 800-годишнината от въстанието на Асеневци, оглавяван от Пенчо Кубадински, дава съгласието си за новото място.
В авторския колектив участват още Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и арх. Коста Цеков. Строителството започва на 4 февруари 1985 г., а в координирането на отделните екипи са участвали великотърновците инж. Пеньо Александров и Марин Маринов. За почистването на мястото на бъдещия монумент доброволни бригади дават всички работници от местните предприятия. Градежът започва с вдигането на подпорните стени и бетоновия фундамент, който е под формата на кръст. Върху него стъпват четирите каменни пиедестала като всеки се състои от по 3 полирани гранитни блока, които тежат по 11-12 тона, изработени в Мездра.
За самото изработване на паметника са били необходими само два месеца, което е уникален случай в световната практика. В Европа има много малко подобни паметници, които да са композирани от четири коня, два от които са балансирани само на задните си крака и опашката.
Използвана е специална японска стомана, която е монтирана и изпълнява ролята на пружина. Четирите конници са изработени от бронз и тежат от 9,5 до 11 тона. За всеки един от тях е потърсено индивидуално изображение на фигурата според техния принос към българската държава.
Най-големият от братята – Петър, е показан с благославящ жест, цар Асен – със своята воля, държащ дръзко юздата на коня и извадения меч. Най-малкият брат цар Калоян излъчва войнственост, цар Иван Асен II е на върха на своята слава, с корона на главата и с копие, което пробожда пергамента на нарушения мирен договор.
Четиримата конници са поставени на гранитни постаменти на 7 метра височина. Общо монументът на Асеневци се извисява на 15 м. В средата на композицията е поставен с острието нагоре гигантски меч, който символизира силата на българската нация в нейния устрем към вечността. Под дръжката на меча е поставена изработената от гранит фигура на Орантата – небесната майка, която създава и пази живота.
За образите на четиримата владетели акад. Крум Дамянов е проучвал византийски и български стенописи. Върху монумента няма надписи кой цар кой е, но никой не ги бърка.
„Това означава, че представата за историческите личности и тяхното присъствие в славното ни минало се препокриват напълно. Исках Петър и Асен да бъдат разположени непосредствено срещу извивката на Янтра. От това, което четох тогава, добих представа, че Калоян постоянно се е колебаел между Изтока и Запада, затова неговият кон завива рязко на изток. В първия момент човек не знае какво точно иска, но паметникът стана хубав и се приема много добре от всички българи“, споделя авторът акад. Крум Дамянов.
Конниците са отлети от месинг в комбината за монументална пластика в София и тежат общо 52 тона. Всяка фигура се състои от 30 до 50 фрагмента, които след това са сглобени. През август 1985 г. е монтирана първата фигура – на цар Асен, която тежи 12 тона. Най-големи проблеми при монтажа е създавал цар Иван Асен Втори, който е и най-тежък. От фигурата е отделено само копието с набодения договор за взаимно ненападение на Теодор Комнин.
„Конникът беше толкова висок, че не можехме да намерим подходяща платформа за транспортирането“, обяснява великотърновецът Марин Маринов. „На височина успяхме да го докараме до 4,5 м, за да минава през тунелите, влизайки в Търново. На ширина обаче царят беше колкото цялото пътно платно. Това наложи да се пътува с полицейски ескорт и Иван Асен Втори бе конвоиран като специална пратка от София до Търново“, спомня си той.
Монтажът на монумента се превръща в атракция и дълго време е тема номер едно в Търново. Учениците от местните училища изкарват там десетки занятия по история, а търновци се тълпят, за да наблюдават монтирането на фигурите. На няколко пъти фигурата на Калоян се върти от огромни кранове, за да отговаря точно на показанията на компаса и да сочи към Одрин.
На 33 метра се извисява огромният меч, около който са разположени четиримата Асеневци. Пиката е сглобена от няколко десетки пластове месингова ламарина и тежи цифром и словом 70 тона. За конструктивните връзки са използвани 30 хиляди месингови болта.
Паметникът е завършен само три дена преди всенародните тържества на 16 ноември 1985 г.
Здравка Христова
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
