Остров Свети Кирик – постапокалипсис, изпълнен с история

Остров Свети Кирик, известен също и като остров Св. Кирик и Юлита, е разположен на 250 м северозападно от Созопол. Площта на острова e около 80 дка.

Свети Кирик е единственият остров по Българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом (изкуствен провлак), изграден през 1927 г. Съоръжението оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време. Свети Кирик заедно с полуостров Столец (Скамний) са най-старата заселена част на Созопол. Предполага се, че на острова се е намирало известното в древността светилище на Аполон със статуята на Каламид.

През 1924 г. на острова започва строителство на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище и затова кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. До 2005 година на острова има военноморска база на българския военноморски флот. Това е и причината доскоро островът да бъде забранена военна територия. На нея са изградени 38 масивни сгради с обща застроена площ над 10 хил. кв. м, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната като военно пристанище. През 2007 година правителството прехвърля стопанисването на острова на МРРБ с намерението той да се превърне в туристическа атракция, което обаче застрашава архитектурно-археологическата, както и биологичната му уникалност.

На 5 април 1925 г. на остров Св. Кирик, отстоящ само на 250 м от град Созопол, започва строителството на сграда, която в следващите няколко години ще изпълнява ролята на рибарско училище и задълго ще обвърже съдбата на острова с тази на българските моряци. Решението за създаването на подобно учебно заведение е взето от Народното събрание една година по-рано – през 1924 г. Официалната цел е на това място да се обучават специалисти, които да спомогнат за модернизацията на риболова в Черно море, но под този благовиден претекст се крие още нещо.

loading...

Ощетена от клаузите на Ньойския договор, ознаменувал за страната ни края на Първата световна война, България няма право да поддържа модерни армия и флот. Ето защо в създаването на рибарското училище тогавашното правителство вижда възможност да продължи обучаването на наши младежи в изкуството на морското дело. Първата копка е направена по време на тържествена церемония, на която присъстват голям брой официални лица, между които и Цар Борис III. Той пристига на борда на миноносеца “Дръзки” и произнася празнична реч. Строителството продължава няколко години, а още в началото става ясно, че малкото островче е било използвано от най-дълбока древност. Заети с изкопни дейности работници се натъкват на зидове и каменна настилка от късноантична сграда. Впоследствие се разбира, че те са част от старинен храм на бог Аполон, издигнат тук, за да защитава населението на някогашната Аполония.

През 1927 г. е завършен друг важен етап от изграждането на инфраструктурата за рибарското училище – между остров Св. Кирик и созополския бряг е изграден вълнолом, който и днес играе ролята на сухопътна връзка между двете места. Строителните дейности приключват през 1929 г. и година по-късно, на 3 октомври 1930 г., проектираната от архитект С. Николов сграда официално отваря врати за първите си възпитаници. Обучението е безплатно, а продължителността му е 3 години. На всички учащи се е осигурен пълен пансион, като след първата година те получават и възнаграждение, формирано от количествата уловена и продадена риба.

Всичко започва добре, но ето че само след 2 години работа над красивата бяла сграда на остров Св. Кирик се спускат тъмни облаци. Натиск, оказан от страна на тогавашните медии, според които, поради недостатъчния рибен ресурс в Черно море, школото трябва да бъде закрито или преустроено, става причина през 1932 г. правителството да вземе решение за неговото затваряне. Две години по-късно – на 22 март 1934 г. – са проведени изпитите на последния рибарски випуск, а на 1 април същата година Царското рибарско училище в Созопол прекратява съществуването си. Веднага след като са сдадени от ръководството, опразнените сгради и помещения са заети от представителите на друго учебно заведение. Това е преместеното от Варна Морско училище, което ще функционира край Созопол до средата на 1940 г., когато отново се връща в Морската столица.

Годините около Втората световна война ознаменуват нов период в историята на остров Св. Кирик, превъщайки го във военна зона, закрита за цивилни лица. Статут, който той ще запази чак до 2005 г. Едни от първите милитаризирани “квартиранти” на Св. Кирик е личният състав на Българския беломорски флот, който веднага след деветосептемврийския преврат е предислоциран край бреговете на Созопол от базите си в Кавала и Дедеагач. През следващите години новосформираната военноморска база ще търпи бурно развитие, сградата на училището ще се превърне в щаб, а тихите води на пирса ще служат за убежище на плавателните съдове от различни военни формирования.

Следвоенните времена ще снабдят Българския военноморски флот и созополското поделение с разнообразна, модерна за времето си, техника, внесена главно от “братския съветски съюз”. В началото на 60-те години в Созопол са разсредоточени два проекта ракетни катери, пристигнали от Варна, а успоредно с това е създадено и кораборемонтно подразделение, което да обезпечава изправността на наличните бойни съдове.

Намиращата се в акваторията на Созопол бойна техника служи за основание на 29 септември 1970 г. да бъде създадено ново флотско съединение, наречено „Бригада ракетни и торпедни катери“, съставено от два корабни дивизиона. През 1989 г. формированието приема на въоръжение корветата “Мълния”, която ще се превърне в негов флагман. Успоредно с това, в началото на 90-те години торпедните катери са извадени от бойния състав и то е преименувано на „Бригада леки сили“.

С това име бригадата ще продължи да съществува чак до 2005 г., когато е взето решението да бъде разформирована. На 28 май 2005 г. на тържествена церемония созополските военни моряци се прощават с бойното си знаме, а всичките 38 построени до този момент сгради на територията на остров Св. Кирик внезапно опустяват… След две години самота през 2007 г. остров Св. Кирик е предаден за стопанисване на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а от 2010 г. Министерството на културата, с чиято любезна помощ бе създаден този материал, придобива сградата на бившето Рибарско училище с намерението да я превърне в музей.

Остров Свети Кирик е обявен за паметник на културата през 1965 г., заради многобройните археологически находки, скрити под него. От няколко години на територията му се извършват и разкопки, като някои от разкритите до този момент обекти са два антични храма и една средновековна църква, част от някогашен манастирски комплекс. Макар да съществуват планове малкото парченце земя срещу Созопол отново да бъде върнато към живот, бъдещето му все още е неясно. През това време, зад строго охраняваното КПП до вълнолома, освен археолозите и призраците от миналото, от време на време ще се промъква и по някой и друг урбекс почитател, който да запечата с фотоапарата си постапокалиптичната атмосфера на това изпълнено с история място…

Източник: uchiteli.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.