Тихо Обретенов е български занаятчия. Роден е на 6 декември 1808 г. в Русчук.
Родителите му Обретен и Стамата, се постарават да образоват сина си, доколкото това е било възможно в онази епоха. Тихо Обретенов е знаел писмено български и гръцки език. Наследява занаята на баща си, абаджийството.
Става уважаван еснаф, многократно е избиран за църковен и училищен настоятел. Годините след Кримската война бележат началото на връзките му с Георги Раковски. Умира през 1869 година, отровен от съдружника си.
Тихо Обретенов е типичен представител на средната класа българи преди и непосредствено след Кримската война (1853 – 1856), която ще реши Българския църковен въпрос с учредяването на Българската екзархия през 1870 година, а и ще формира поколението, което ще поведе национално-освободителното движение на българския народ.
Жена му Тонка Обретенова става известна в национално-освободителната борба като „баба Тонка“. Техните 7 деца, достигнали зряла възраст, са неразривно свързани с национално-освободителните борби на българския народ.
Атанас (роден 1835 година, наричан „стар иконом“ или Барбата) – отговарял е за скривалището в дома им и за пренасянето на оръжие и тайна поща.
Ангел (1837 – 1894) – участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), осъден на вечно заточение в крепостта Акия, Палестина).
Петър (ок. 1840 – 1844 – 1868) – участник във Втора българска легия в Белград, четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, загива в 4-та битка на четата в местността Канлъдере в землището на село Вишовград.
Петрана (1842 – 1932) шие знамето на Червеноводската чета (1875 година), което по-късно е използвано от Ботевата чета, и знамето на Сливенската чета (1876 година); пренася тайна поща и оръжение.
Никола (1849 – 1939) участва в основаването на Русенския частен революционен комитет и в Ботевата чета. През 1876 г. е заловен и осъден на смърт, но присъдата е отменена. След Освобождението е народен представител и кмет на Русе. Умира малко след 90-та си годишнина.
Георги (след 1849 – 1876) убит е като четник в Сливенска чета на Стоил войвода.
Анастасия (1860 – 1926) подпомага дейността на братята си, след Освобождението като съпруга на Захари Стоянов редактира неговите произведения.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
