На 6 декември отбелязваме рождението на Иван Соколов!

Иван Соколов е български национал-революционер, един от борците за Освобождението на България.

Иван Вълчев Соколов е роден на 6 декември през 1844 г. в с. Върба, Радомирско, в будно семейство. Още в зората на своя непокорен жизнен път той отправя жаден поглед към хоризонтите на човешкото знание и справедливостта. 15-годишен постъпва в училището към униатската църква в Цариград. Заради пъргавата си мисъл и голяма любознателност по препоръка на Драган Цанков, заедно с други седем българчета, е изпратен да учи в Загреб през 1862 г.

У него все повече съзрява мисълта, че трябва да служи още по-всеотдайно на борбата за свобода на изстрадалия си народ. През 1867 г. напуска загребската гимназия и заминава за Белград, където пристига с дружината си по това време легендарният войвода Панайот Хитов. И колко е била голяма радостта на Иван Соколов, когато се вижда между стройните и напети бойци на Втората българска легия през 1868 г.! Васил Левски и Стефан Караджа стават неоценими негови другари и сподвижници.
След разтурянето на легията Соколов се озовава в средите на нашата революционна емиграция в Румъния. Особено плодотворна е дружбата му с Левски и Панайот Хитов. После се връща като учител в Княжево /Бали ефенди/, а след това продължава учението си в Щип, при Йосиф Ковачев.

От 1871 до 1875 г. Иван Соколов учителства в Самоков. Оживените връзки на този град с Пазарджишкия край му дават възможност да се запознае с Тодор Каблешков и Константин Величков и да завърже с тях тясна дружба.

От есента на 1875 г. Соколов е учител в Пазарджик. Тук се свързва с революционно настроени среди и със своя енергичен нрав и верен поглед бързо спечелва доверието и уважението на своите другари по борба. Целият град е обзет от трескава подготовка за въстание. В нея взема активно участие и жената на Иван – Мария Соколова, заедно с Мария и Теофана Величкови.

loading...

В началото на април 1876 г. Бенковски изпраща в Пазарджик Найден Дринов от Панагюрище, за да проведе заседание на революционния комитет, на което да се изберат хилядници, стотници и представител за общото събрание на Оборище. Когато се поставя на обсъждане последният въпрос, всички единодушно, изразявайки дълбокото си убеждение в прекрасните делови качества на Соколов като твърд и неустрашим революционер, гласуват той да представлява Пазарджик на Оборище.
В работата на Великото народно събрание Соколов взема най-дейно участие. Най-активно е отношението му при бурните разисквания по въпроса за даване на пълномощия на апостолите. Той се ръководи от идеалите на възрожденския демократизъм на времето, но в името на победоносния ход на святото дело надживява всичко, става и братски прегръща, дълбоко развълнуван, войводата Бенковски. Ръководството на въстанието, разчитайки на добрия военен и житейски опит на Соколов, му възлага да сформира група от 30 души, която да отговаря за подпалването на Пазарджик, Пловдив и Одрин.

Внезапното обявяване на въстанието на 20 април 1876 г. сварва Иван Соколов в Панагюрище. Той е назначен веднага от Бенковски за комендант на центъра на въстанието – Панагюрище. Константин Величков пише: „Един скъп наш другар беше в Панагюрище, Соколов, на военните знания на когото ние се отдавахме с безгранична вяра, беше задържан. Ние чакахме да го видим начело на четата, която трябваше да дойде от Панагюрище, убедени, че неговата тактика ще отговори на нашите очаквания”.

Отсъствието на Соколов се оказва може би решаващо за прекалената тактика на изчакване да дойдат чети от Панагюрище и Брацигово и тогава Пазарджик да въстане. А там, на предните подстъпи на отбраната на Панагюрище, падат вече десетки убити, земята потъва в кръв. Соколов, неустрашим като лъв, прескача изоставените окопи и неизстиналите още трупове и води оцелелите си другари срещу настъпващите турски пълчища.

Само щастлива случайност го избавя от лапите на смъртната опасност след разгрома на въстанието. Прехвърлил заглъхнали гори и занемели поля, той се озовава отново в Самоковския край, където се крие цели 4 месеца. После заминава нелегално за Цариград и оттам за Одеса.

С чета от 85 юнаци Соколов тръгва да се включи в Сръбско-турската война. През пролетта на 1877 г. пък намира своето място в първите формирования на опълченските дружини. За проявено мъжество и воинска доблест при епичните боеве на Шипка е удостоен с първия офицерски чин.

След Освобождението Иван Соколов активно участва в извършването на Съединението. Боен командир е и в Сръбско-българската война през 1885 г. Учителят-революционер остава верен докрай на своя възрожденски идеал.

Продрум Димов

Източник: vestnikpriatel.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!