Нина Кираджиева е българска балерина, хореограф и преподавател по балет. Тя е една от първите прими в българския балет.
Нина Кираджиева е родена в София на 26 ноември през 1911 г. Солистка е на първата балетна постановка в страната „Копелия“ с хореограф Анастас Петров през 1928 г. Играе и главната женска роля в първия български балет „Змей и Яна“.
Дипломирана в Държавния хореографски институт в Москва през 1951 г., тя бе хореографка на редица балетни произведения, покорили с успех ценителите на танцовото изкуство у нас и в чужбина.
И като изпълнителка в сценичните си изяви, и като хореавторка в творческите си търсения, опиращи се на широк кръг традиционни средства и противоборстващи се културни влияния, които обединяваше в многопластов, но единен творчески изказ, резултатът бе винаги високохудожествен, вълнуващ, убедителен. Класическият език при нея бе обогатен от могъщото влияние на немския свободен танц, разчупващ класическата балетна лексика с революционна експресивност. В нейните хореографски платна винаги прозираше пластична многосказателност и дълбок философски подтекст.
И нека споменем заглавията на незабравимите спектакли, създадени от дарованието на Първомайсторката: няколко редакции на „Нестинарка“ (М. Големинов) в София, Стара Загора и Вроцлав, Полша, „Лауренсия“ (Крейн), „Мирандолина“ (Василенко), „Жар птица“ (Стравински), „Чиракът магьосник“ (Пол Дюка), „Бахчисарайски фонтан“ (Асафиев), „Тривърхата шапка“ (Мануел де Файя), „Спящата красавица“ (Чайковски), „Болеро“ (Равел) и десетки танцови миниатюри – концертни творби, показвани с успех по балетните конкурсни подиуми.
Нина Кираджиева сътвори и внушителни танцови картини в редица оперни спектакли като „Продадена невеста“, „Русалка“, „Кармен“, „Аида“ и др. Достатъчно е да си припомним сцената „Моското дъно“ от операта „Садко“ на Римски-Корсаков, предизвикала при гостуването на Софийската опера в театър „Сан Карло“ в Неапол изключителен възторг, за да оценим богатата фантазия и широк творчески диапазон на постановчицата Нина Кираджиева, нейния безпогрешен вкус и картинно въображение, водещи хореавторската й дарба към най-внушителна изразност и осмисленост.
Но да не забравяме значимия принос на Нина Кираджиева във възпитанието и израстването на високопрофесионални балетни кадри!
В създаденото през 1951 г. Държавно балетно училище (днес НУТИ), на което в началния период, след заминаването на основателя Владимир Белий, тя бе художествена ръководителка и дълги години бе педагог, оформящ чак до 1983 г. дарованията на не една творческа личност като хореографките Маргарита Арнаудова, Маргарита Градечлиева, балерините Надя Руменин, Виолета Бурова, Дарина Славова, Весела Радоева… А в оперно-балетния театър?
Под нейно ръководство и съзидателен поглед като режисьор-постановчик се изявиха талантливите балетни актриси Вера Кирова, Пенка Енчева, Лили Попова, Цвета Джумалиева, Калина Богоева, Емилия Кирова, Анастас Самев, Константин Дамянов, Иван Майдачевски… Вярна на творческите си задачи и повели бе тя! И балетът под нейното инициативно ръководство осъществи и поредица от гастроли, превърнати като правило в безспорни творчески завоевания по световните сцени.
Нина Кираджиева умира на 6 април през 2005 г.
Поклон пред паметта и!
Източник: duma.bg, wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
