Знамето, националният герб, химнът на страната – това са онези неща, които трябва да символизират единството на нацията и държавата. Те, като държавни символи, имат ролята не само да изразяват независимостта и суверенитета на българския народ и държава, но и да служат като представяне пред света – кои сме ние и на какви ценности държим.
Още от Средновековието насам гербовете възникват като средство за разпознаване на рицарите, подписи на документи и за изразяване на семейна гордост. Всяко нещо в герба има своето значение и смисъл, а тълкуванията им се извършват от благородната наука на хералдиката.
Настоящият държавен символ на Република България е приет на 31 юли 1997 г. Той представлява изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени два златни короновани лъва щитодръжци, а над него – царска корона – първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона.
Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, върху която е изписан националният девиз „Съединението прави силата“.
На практика гербът има малка и голяма версия. Малката се ограничава само в щита с червен фон и златен лъв на него. Това е същинската му част. В голямата се включват държачите на щита, короната и националния девиз.
Според някои трите лъва представляват трите главни географски области на България – Мизия, Тракия и Македония. Според специалистите по хералдика обаче това схващане е неправилно, тъй като лъвовете-щитодръжци имат само допълнителна роля в блазона на герба, както и останалите елементи като постамент и девизна лента.
Държавният герб НЕ стои върху българското знаме и поставянето му там е погрешно, тъй като и двете са равнопоставени национални символи.
Това е постановено от Закона за националното знаме и държавния печат и от Закона за герба на Република България. А „изобразяването на герба на Република България на други места, както и възпроизвеждането на елементи от герба в значки, възпоменателни медали и други, се допуска само с акт на Министерския съвет“.
Лъвът като символ на българската държава
Лъвът е основен елемент в герба на българската държава още от средновековието насам. Стилизирани изображения на лъв има както в Първото, така и във Второто българско царство и това може да се намери и в редица гербовници, дори след като българска държава вече няма.
Още преди Освобождението лъвът е възприет като символ на българските царе. Това се появява и в „Стематографията“ на Христофор Жефарович и в „История Славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Лъвът е изобразен върху печата на БРЦК, върху знамето на Априлското въстание и върху калпаците на четниците.
Затова и след Освобождението лъвът се явява един от символите приемствеността на Третата българска държава с Първото и Второто българско царство. В Търновската конституция той е наложен като официален герб на Княжество България. В нейните текстове обаче текстът е твърде лаконичен: „изправен, коронован лъв на червено поле“.
Това позволява на тримата владетели – Александър I, Фердинанд и Борис III – да тълкуват по-свободно идеята за националния герб, вкарвайки в него и мотиви от личните си гербове. Така до 1927 г. на практика няма точен вариант на държавния символ на България.
При цар Борис обаче е изготвен такъв вариант, който до голяма степен служи като основа за настоящия – коронован златен лъв на червено поле в щит, щитът е държан от два златни короновани лъва с голяма корона над самия щит. Под щита е и лентата с трибагреника на България и националния девиз „Съединението прави силата“.
Той съществува до 1946 г., когато комунистите го променят, премахвайки монархическата символика и вкарвайки по-трудов и работнически характер на държавния символ. Според специалисти по хералдика това не е герб, а национална емблема, тъй като не отговаря на характеристиките за герб – в него има изписана годината на поемането на властта от БКП – 1944-а – нещо недопустимо за един герб.
Короната в големия спор за герба на републиката
След 1989 г. обаче правителството на БКП пада и идва демокрацията. След нейните първи години започва активният дебат за нов герб, отразяващ новата политическа ситуация. Настояванията на СДС са да се върне държавният символ отпреди 1946 г. Дебатът продължава почти 5 години.
Големият спор е дали да има царска корона на самия герб, след като България е република. Част от депутатите на БСП като наследник на БКП са твърдо против подобно нещо, тъй като според тях то би легитимирало евентуални опити за връщане на монархията в страната. Водещият им аргумент е, че България е република и като такава е скъсала с монархическото си минало.
Според привържениците на идеята за короната, тя е символ по-скоро на българската държавност.
Така са отхвърлени двата първи варианта на променения герб, изготвени от Кънчо и Емил Аврамови. Впоследствие се стига до консенсус, когато короната е променена, за да прилича максимално на тази от Второто българско царство. По този начин се акцентира идеята за държавност и връзката с Първата и Втората българска държава. Същевременно с това част от социалистите са убедени, че короната няма да проправи път за връщането на рода Сакскобурготски като български монарси.
Така се стига и до гласуването от 31 юли 1997 г. Тогава със 177 гласа „за“, 16 „против“ и 29 „въздържал се“ държавата приема своя актуален национален символ в Закона за герб на Република България.
Източник: webcafe.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
