Къщата с маймунката се намира между старите хали и Самоводската чаршия във Велико Търново.
Построена е през 1849 г. от Кольо Фичето за нуждите на търговеца Никола Коюв. Известно време тук е живял Стоянчо П. Ахтар, първият събирач на старини и притежател на първата в България частна сбирка от ценни средновековни ръкописи и монети. Построена е върху изключително тесен терен, с лице около 6 м и дълбочина 15 м.
На това място Кольо Фичето построява триетажна сграда, чиито помещения, магазини, складове и жилище задоволяват нуждите на търговеца. Както останалите търновски къщи и тя е разположена на две улици. Помещенията откъм долната улица са на по-високо ниво, оттам се влиза в двата жилищни етажа. Връзката с другия етаж се осъществява посредством вътрешно стълбище. Приземният етаж е оформен с два големи отвора, сегментно засводени (сега запълнени).
Над тях, над гладко измазана част в средата е поставена върху профилирана колонка седяща маймунка с плоча с надпис. От двете страни се намира по един елипсовиден отвор. Над тази част започва първият етаж, който е издаден напред с около 26 см. Преходът е оформен със слабо профилиран корниз.
В средата етажът е издаден напред със заоблен и трапецовиден еркер. Вторият етаж излиза напред като първия, но е с много по-богата вдлъбната крива и малки правоъгълни профили и отстъпи. На стената има по пет прозореца, три от които са на еркера. Оригинално е разположен вътрешният вестибюл , намиращ се на средния етаж. Светлината до него идва от прозореца на тавана на горния вестибюл.
Външното оформление е с тухлена облицовка с изпъкнали фигури. Този начин за украсяване на външните фасади (чрез тухлен пълнеж) се среща рядко у нас. Приема се, че това е донесено от Кольо Фичето.
Такава украса на фасадите се среща и в други къщи в Търново, Горна Оряховица, Преображенския и Плаковския манастир, където е работил Кольо Фичето. Къщата с маймунката е реставрирана по проект на арх. Т. Теофилов.
Източник: veliko-tarnovo.net
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
