На най – източната част на Родопите, сред безкрайни дъбови гори, кацнала на най-високия и огледен връх се намира най-голямата запазена крепост – Лютица.
Впечатляващ е фактът, че като строителен материал е използван бял мрамор поради което някои съвременни археолози и историци го наричат „Мраморният град“.От всички страни на крепостта Лютица се откриват прекрасни панорамни гледки към цялата източна част на Родопите.
Въпреки началния етап на археологическите проучвания се предполага, че калето край обезлюденото с. Рогозино е именно споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.), изиграл важна роля в Българската история особено при царуването на Калоян.
Основният градеж е античен и най-вероятно датира още от IV – VI в., като твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа.
Руините на крепостта заемат площ от 15 декара и имат форма на неправилна елипса, крепостните стени са дълги около 800 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град (1 осмостенна, 2 кръгли и 9
правоъгълни).
До момента са разкрити цитаделата (вътрешна крепост), донжонът (жилищна кула на управителя), основите на 2 църкви (X в. и XV – XVI в.), некропол с 15 гроба, щерна – кладенец и останки от древна канализационна система
Сред огромното количество находки от всички периоди – елитарна керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др., специален интерес представляват изключително рядката монета на Йоан IV Палеолог, сечена като специална емисия “базилеуси” и откритата керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
