Паметникът на Шипка е монументална скулптура на връх „Свети Никола“ в Стара планина.
Издигнат е във връзка с драматичните военни събития от Руско-турската освободителна война. Той увековечава подвига на падналите за свободата на България през лятото на 1877 година, които решават освобождението на България и нейното бъдеще.
През 1920 година живите ветерани-опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулпторите Алаксандър Андреев и Кирил Шиваров.
Основният камък на е положен на 26 август 1922 година, като строежът започва четири години по-касно. Главни майстори са Илия Мъглов и Пеньо Колев. През летата на 1927, 1928 и 1929 година кипи усилената строителна дейност. Камъните се обработват на ръка и са извозвани до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина.
Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 година, а огромният лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра вече е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но по политически причини всичко е преустановено. Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север.
Румънското правителство протестира, тъй като съзира някакви подбуди към освобождаването на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия протестират за посоките юг и запад. Накрая лъвът е обърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен щекотлив политически въпрос строежът продължава.
Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 година от държавния глава цар Борис ІІІ. Мономентът е голяма кула от доломит с височина 31,5 м. На страните на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски.
На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. Над него има още четири етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. От върха на кулата се открива прекрасна панорама към върха Шипка и околността.
В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея е открит един от най-старите български ръкописи – Енинският апостол от ХІ век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният комплекс „Паметник Шипка“. Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.
Тук на най-високите точки на Шипченския проход – Свети Никола, Орлово гнездо и Шипка. са се разиграли боевете, които са решителни за изхода на Освободителната руско-турска война. Първа битка се води за превземането на прохода от руските части, най-ожесточените боеве са на 9 – 11 август 1877 година, трети период е охраната на Шипка през лютата зима на 1877-78 година.
Накрая трябва да се изтъкне, че българското общество има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с делата за националното ни освобождение на Васил Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение има голяма слава и дълбоко уважение сред българите.
Източник: pamettanabulgarite.com
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
