„Това беше улица, на която можеше да се намери всичко.
Особено в сряда и петък, когато ставаше пазарът, тя беше нещо като панаир – толкова много хора имаше там, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне.“ – разказват в спомените си стари търновци.
През втората половина на XIX век, когато възрожденско Търново започва да расте на запад от площад „Баждарлък“, Самоводската чаршия се развива като стопански център. В пазарни дни идват селянки от близкото село Самоводене и върху постлани направо на земята чергици продават зеленчуци. Оттам идва и по-новото име на площада – Самоводски пазар. По тротоара, от фурната до хана на хаджи Николи, селянки от Беляковец продават мляко, масло, сирене. Оформят се две улици с дюкяни, занаятчийски работилници и ханове.
Едната улица започва от малък площад, който през XIX век се нарича Ун (брашнен) пазар, а днес – Самоводски пазар – и продължава по улицата, водеща към Дряновския хан (на мяcтото на разрушеното Кино „Модерен Театър“).
Тук са разположени хаджи Давидовия и хаджи Великовия хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалски, опинчарски, ковашки и други занаятчийски работилници и дюкяни.
След Освобождението тази част от града дълго запазва традициите на Възрожденските занаятчийски чаршии. Архитектурния й облик оформят каменните дувари с големи двукрили порти, старите търновски къщи с джамали и чардаци и балкони над Самоводския пазар и улицата с красиви ковани железни парапети, както и фурни за симити, пити-пърленици, кравайчета и писмет.
Старите традиции, свързани с тази част на възрожденския град и желанието за съживяване на народните занаяти, като част от художественото ни наследство довеждат до идеята за възстановяване на занаятчийската чаршия.
Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията, е част от програмата за развитие на Велико Търново, като исторически и туристически град в средата на 80-те години. Комплексът се състои от реставрирани възрожденски и следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIXвек. Между тях е и родната къща на българския писател Емилиян Станев. В Комплекса е включен и един от най-интересните архитектурни паметници на нашето Възраждане – ханът на хаджи Николи, построен през 1858 г. от майстор Колю Фичето. Той е ценен образец на монументалната обществена архитектура от късния възрожденски период и безспорен архитектурен шедьовър.
След дълга реставрация хан “Хаджи Николи” отваря врати през март 2010 година като придобива новата си функция на своеобразен културен център – комплекс от изложбени зали и галерия, лятна градина, луксозен ресторант с четири различно декорирани салона, кафене и вино бар. През 2010 г. „Хан Хаджи Николи“ печели специалната награда на журито в националния конкурс „Сграда на годината“ за инвестиция в опазване на културно-историческото наследство и „Наградата на публиката“.
Днес Самоводската чаршия продължава да пази духа, традициите и романтиката на Възраждането. Сега там работят различни занаятчийски работилници – грънчарска, оръжейна, бакърджийска, резбарска, шекерджийница, тъкачница, иконописно ателие, фотографчийница, кафене, работилница за приготвяне на кадаиф и фурна на площад „Самоводска чаршия“, както и много сувенирни магазини и малки художествени галерии. Всеки желаещ може да се включи в работата на някоя от работилниците и ще получи удостоверение,че е чиракувал при съответния майстор, а предмета, който е изработил, получава като подарък. В този вид комплексът пресъздава атмосферата от първите десетилетия на XX век. В работилниците се правят и продават сувенири, изработени според старите технологии. Те пресъздават антични, средновековни и възрожденски образци от богатите експозиции и фондове на музея. Така се възраждат и продължават традициите на народните художествени занаяти в един от най-старите български градове – Велико Търново.
Източник: velikoturnovo.info
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
