Паметникът на загиналите военни пилоти югозападно от село Професор Иширково е издигнат в чест на трима съветски пилоти, които са загинали в този регион на 14 септември 1943 година.
На 14 септември 1943 г., скоро след като е пребазиран в Геленджик, 5 минно-торпеден авиополк на ЧЕРВЕНОЗНАМЕННИЯ ЧЕРНОМОРСКИ ФЛОТ (КРАСНОЗНАМЕННЫЙ ЧЕРНОМОРСКИЙ ФЛОТ – КЧФ) получава бойна задача – да бъде миниран участък от р. Дунав между българските градове Свищов и Русе, за да бъде затруднено коробоплаването по реката на немски плавателни съдове, транспортиращи военни материали за немските части в Южна Русия.
Задачата е възложена на два екипажа, единият от които е на гвардейския старши лейтенат ДМИТРИЙ ФЬОДОРОВИЧ БАБИЙ. Към края на деня самолетите Ил – 4Т излитат и вземат курс към целта. Маршрутът минава над морето, бавно потъващо в сумрака на отиващия си ден. В разчетеното време задачата е изпълнена успешно, но при завръщането си самолетите са прехванати от изтребители на противника. Свален е един от двата бомбардировача в района на село Кочина – Професор Иширково. Загиват щурманът Лебедев Леонид Иванович – гвардейски капитан, сибиряк, от село Уян, Иркутска област, Куйтунски р-н, бордовия стрелец – радист Лелеко Павел Иванович – гвардейски сержант от село Станислав, Херсонски р-н на Николаевска област и бордовия стрелец Филипенко Дмитрий Петрович – гвардейски сержант, от село Городище, Беловодский р-н на Луганска област. Пилотът Бабий Дмитрий Федорович успява да скочи с парашут от горящия самолет и попада в плен…
След войната Дмитрий Фьодорович Бабий благополучно се завръща в родината, а в 1963 г. е издирен по инициатива на местния учител по история Господин Великов (Господин Великов Нейков, род. 01.09. 1934 г.) и поканен да вземе участие в тържественото откриване на паметник на загиналите. Присъстват близки и роднини на членовете на екипажа.
Нека кажем и няколко думи за селото, недалеч от което е паметникът на героите. Старото име на село Професор Иширково е Кочина. По-късно, в 1943 г., то приема името на известния български учен – географ академик Атанас Иширков (1868 – 1937), който първи подробно описва този район от Североизточна България. Мястото на гибелта на самолета е било добре известно на жителите на селото и те го посещавали винаги в навечерието на паметната дата. Господин Великов заедно с партийния секретар на селото се обръщат за съдействие към Комитета за Българо – Съветска дружба. На тяхното писмо отговаря лично маршал БИРЮЗОВ. Роднини и близки на загиналите авиатори и самият пилот – гвардейския старши лейтенант Дмитрий Федорович Бабий са издирени и поканени на тържественото през 1964 г. откриване на паметника, който е бил построен много бързо, при това авторите на проекта – архитект и строителен инженер са отказали хонорар за своята работа. Паметникът стилизирано изобразява белия купол на спускащ се на земята парашут.
На тържественото откриване през 1965 г. присъстват много гости. Щурманът Лебедев е смятал своята съпруга заедно с малкия им син за загинали в блокадния Ленинград и се е оженил отново. В навечерието на своя последен полет той разбира, че ще имат дете. И първата, и втората жена, както и синовете от двата брака посещават лобното място. При препогребавнето сред обломките на самолета са намерени и запазени отделно два патрона от бордовата картечница ШКАС. Те са подарени по-късно на двамата сина на Лебедев – за спомен от баща им. По време на откриването на паметника, когато започва свалянето на бялото платнище, в знак на почит и уважение към подвига на героите на малка височина прелита група МиГ – 17, излетяла от военния аеродром край БАЛЧИК….
Източник: pan.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
