Джанановата къща – Музей на Васил Левски в село Габарево

Джанановата къща в село Габарево е принадлежала на богатата фамилия на Васил Тодоров Джананов (1838-1918) и е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

Сегашната сграда е от 1882г, а старите са били изгорени по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите турски войски. Непосредствено до нея се е намирала гюлпаната (розоварната).

Всички експонати са автентични, запазени и върнати като дарение на музея от внучката на Васил Джананов – Мария.

На това място през 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет в село Габарево. Негов председател е самият Васил Джананов. През същата година от Васил Джананов е основана и Ученолюбива дружинка „Братство“, която е основоположник на читалището в селото.

Васил Джананов е буден и просветен българин с разностранни интереси, предприемчив, живо откликва на новото и положителното в бита на своето време. Той първи внася в село Габарево газената лампа, металната печка за отопление и ръчен грамофон с фуния и музикални плочи от Виена.

По предложение и със съдействието на Джананов в село Габарево е открито едно от първите килийни училища в околията. То е едно от първите села погрижило се за ограмотяване на девойките в откритото там девическо училище.

Опожарената от турците къща на Васил Джананов (на чието място е построена сегашната), по време на Априлското въстание през 1876г. е използвана за леене на куршуми, правене на фишеци, печени са сухари, ковани са саби и ножове.
Знае се, че Джананов две години преди основаването на революционния комитет в Габарево се е срещал с Левски с молба да посети селото, да разпали огъня в сърцата на габаревци, за чийто родолюбив дух е достатъчна само една искра, за да се влеят в революционната борба.

В Джанановата къща Левски престоява само три дни. Още с влизането в дома на своя приятел, Апостолът с изненада се заглежда в газената лампа, взема я с лявата ръка, полага я на гърдите си, а с дясната описва бавно християнски кръст и загледан в тавана възкликва:

“О, светлина… Това е бъдещето на България”, това сочат документалните свидетелства достигнали до наши дни.

Още същата вечер по тъмно у Джананови влизат и се събират около тридесетина родолюбиви българи, за да чуят огненото слово на великия българин:

”Братя! И аз съм като вас, обикновен човек – имам една душа, едно сърце и един Бог, пред който се кланям всеки ден. Този Бог е майка България! А оня Бог, който е на небето няма да ни помогне, братя, нито ще ни облече, няма да махне мъката от душите ни, няма да напълни сърцата ни с радост. Ние сами трябва да си помогнем, с борба да изпъдим тиранина от България. Питам ви, докога ще търпим своеволията на читака (читак било най-обидната за Левски дума), който пет века ни дере кожите с ”йошур”-а и “беглик”-а, обезчестява децата ни, потурчва ги, прави ги еничери, които след години ще стрелят по нас, ще ни убиват… Докога ще търпим тая робия, братя? Дошло е времето сами да извоюваме свободата си и то с оръжие в ръце. С хленчене, молби и метани свободата няма да дойде при нас. Трябва да си я заслужим. Ето тук сте тридесетина истински българи, готови да дадете живота си за свободата на Отечеството, в което и ние да заживеем сносен живот като хора, не като овце, затворени в агъла на безизходицата. Назрял е моментът, когато трябва да кажем “не” на тиранина. Това го искат стотици хиляди като вас, които са готови с цената на живота си да отстояват жадуваната свобода. Затова съм при вас, братя, да ви покажа верния път за национално единение, което много ни е необходимо днес, да сме твърди и решителни в борбата срещу поробителя. По-добре веднъж да умрем в борбата, отколкото всеки ден да умираме от глад, мизерия, омерзени, покорна рая на турските спахии и бейове, без достойнство и чест, която заслужаваме като народ със славно минало!”

Колко габаревци са целунали в трите поредни вечери камата и пищова и са се заклели във вярност в святото дело, остава неизвестно. Списъкът на тайния революционен комитет изгаря заедно с къщата на Васил Джананов, който е избран единодушно за негов председател. По непотвърдени данни, обреклите се на свещеното дело са 24 габаревци.

Запазен е споменът, че в знак на успешно свършеното народно дело, Левски гръмва с пищова и в дървения таван се образува дупка, която 8 години стои незаличена – до 1877 година, когато къщата е опожарена от изтеглящите се турски войски.
За святото дело Васил Джананов дарява 100 златни турски лири, за които Левски му дава квитанция. За жалост написаното лично от Левски, с неговия почерк, изгаря заедно с къщата.

Джанановият дом заедно с двора, заема огромно пространство, излиза на три улици – на юг, на запад и на север, а със съседната къща – на изток и до днес си “комуникира” с вратичка (качак). Затова е и бил удобен за тайно влизане по революционни дела.
По време на Освободителната руско-турска война българското население, живеещо в горната махала на селото бяга в Балкана. Турците опожаряват цялата махала. Изгаря и къщата на Джананови. През 1882 г. Джананов построява сегашната къща в стил възрожденски барок, с характерния в средата салон на етажа (ката) и симетрично разположени от двете страни по две стаи. Входът от юг представлява симетрично стълбище с две крила с ажурен железен парапет. Покрит е с красива извивка – „кобилица“, носена от две колони. Строена е по модел на Морфовата къща в град Стара Загора – бащината къща на голямата българска оперна певица Христина Морфова.

Интериорът на Джанановата къща пази почти напълно вида си от периода на нейния разцвет, носещ следите на възрожденската епоха и навлизането на градската покъщнина от края на 18-ти и началото на 19-ти век. Изпъкват килимите на макази (стилизация на ножици), тъкани по калоферски модел, дългите червени възглавници и дантелите, характерни като модна украса на времето. Още с влизането в къщата, в погледа се набива традиционната българска наредба и покъщнина, свързани с местните традиции и обичаи – юклюци, долапи, камина, полици, миндер… Подът е покрит с габровски килим. В ъгъла, на полица е поставен гюм за вода, а над него е окачен пешкир за бръснене. В гостната стая преобладава градската наредба. Под писан фриз на стените е разположен миндер под ъгъл, покрит с традиционен плат на макази, какъвто е и килимът на пода. В средата на стаята има кръгла маса в стил барок, покрита от домашно копринено платно с дантели. На източната стена върху маса с дъгообразна барокова извивка отпред е изправено огледало в красива дървена рамка. Мебелировката се допълва от тежки виенски столове и от типично възрожденска медна тава и ибрик. На западната стена на стаята е окачена внушителна фотография на семейството на Васил Джананов от 1885г.

В салона на срещуположната стена са поставени портретите на Ботев и Левски. Портретът на Апостола на свободата, който е непосредствено свързан с къщата-музей представлява увеличено фотокопие на автентичния му портрет, разпространяван из страната след неговата гибел през 1873г. Джананов го закупува от Пловдив и досега се пази като скъпа реликва. А портретът на Ботев е фотокопие на литография на възрожденския художник-революционер Георги Данчов – Зографина от Чирпан, съратник на Левски, заточен в Диарбекир. След Освобождението работи като живописец, график и обществен деец в Пловдив.

Приземният етаж на къщата жителите на селото и до днес наричат “Зала на самочувствието”. Там са изложени литографиите на Александър Поплилов – “Без сън и покой”, “Озове се в черква, мерне се в седянка”, “За бунт, за свобода”, “Навсякъде гонен, навсякъде приет”, “Селяните прости светец го зовяха”, “Под вънкашност чужда и под име ново”, “Манастирът тесен за мойта душа е“, “О, бесило славно”, “Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, участник да стане в подвига свят”…

Джанановата къща е роден дом и на художничката Петрана Клисурова, която е внучка на Васил Джананов по майчина линия. В къщата е изложен и рисуван от нея портрет на Левски с ореоли на славата

Джанановата къща е реставрирана от Пловдивския институт за паметниците на културата и е обявена за исторически и архитектурен памтник на културата. От 15 декември 1984 г. официално е открита като къща-музей „Васил Левски“. От 1992 г. Общобългарският комитет „Васил Левски“ и община Павел баня организират в нея всяка година на 18 юли честване рождния ден на Апостола.

Източник: strannik.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!