През лятото на 1868 год. българският революционер Христо Дряновски се включил в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Тоя път той продал дюкяните и с парите си купил гарибалдийска униформа, не само за себе си, но за още 12 четника.
Остатъкът от парите предал на войводата Стефан Караджа пак за четата, а сам станал писар на четата. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминали в България и започнали люти битки с турците.
В отчаяния бой при Вишовград, Христо Дряновски се държал и се бил като истински герой, но турците го ранили тежко. Кръвта му течала неспирно. За да не падне жив в ръцете на врага, той повикал войводата и със сълзи на очи го помолил:
– Бай Стефане, смили се, брате, над мене и не отказвай молбата ми!
– Кажи, Христо, кажи по-скоро какво искаш – попитал Караджата, като бързал пак да се върне в боя.
– Ако си ми брат, дай ми малко отрова, за да туря край на мъките си. Сега ще те позная дали си мой брат и истински другар – настоявал Дряновски.
Караджата го гледал просълзен и отначало не искал да даде отрова на своя другар.
– Брате Стефане, не ме оставяй жив да падна в ръцете на зверовете турци. Аз не мога да мръдна крачка от тук. Зле съм ранен и няма да ме бъде. Смили се над мен, брате Стефане!
Тогава Караджата прегледал раната на Христо и като видял, че е тежка, оставил му книжка с отрова и се затекъл да командува четниците в яростната битка. А Дряновски не се поколебал и глътнал отровата. Мъченическата му смърт, както и целият му героичен живот направили голямо впечатление на другарите му и неговите съвременници. Христо Дряновски показал как трябва да умира един български юнак. Другарувал с най-известните революционери в оная епоха, той оправдал доверието им.
Стефан Караджа много ценял Христо Дряновски, когото познавал още от Тулча. Хаджи Димитър и Стефан Караджа очаквали преминаването на четата в България, да се вдигне и българският народ, особено населението около Балкана.
Според техния план, Вичо Грънчаров от Горна Оряховица трябвало да събере въстаници от Дряновско, Горнооряховско, Търновско и Габровско, които да посрещнат четата към р. Янтра и да привлекат околното население.
Караджата познавал и други дряновци – Генчо Илиев, негов четник през 1866 год., който тогава дал и средства за въоръжаване на четата. А сега, освен Христо Дряновски в четата бил и Андон Пеев, роден през 1839 год. в Дряново. Той също загинал в неравна битка с турците, като докрай се държал достойно и храбро.
Източник: дряново-да-бъде.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.