В североизточния край на Добруджа се намира един вълшебен кът, наситен с природни и исторически забележителности. На шейсетина километра от резервата Сребърна, сред природните красоти на Лудогорието, се простира истински археологически рай. Именно в Делиормана, до градовете Исперих и Завет, е полегнал историко-археологическият резерват „Сборяново” до прочутото селце Свещари. Някога тук бил разположен градът на слънцето Хелиос, а днес мястото преплита в едно множество култури – тракийска, римска, християнска, мюсюлманска.
Пред тракийската царска гробница и могилиния комплекс е полегнала тучна ливада, от която се спускат стотици стъпала в живописна падина. В подножието на хълма се спотайва лечебната местност и храмът на Демир баба теке. Къщата и гробът на Железния баща привличат поклонници не само от България, а и от съседните държави. Триметровият гроб на най-почитания светец сред алианското (казълбашко) население на Североизточна България е място, където хора от различни религии изпълняват куп странни ритуали за здраве, щастие и любов. От могилите на Свещари през Демир баба теке минава „Пътеката на изпитанието“, която пречиства от греховете и носи истинско екстремно изживяване. Влизайки в живописната гора, веднага се набива на очи колко посещаван е Демир баба теке. Дърветата и храстите са накичени със стотици хиляди дрехи и парцалчета, които според поверието гарантират, че светецът ще изпълни желанията на посетителите. В археологически резерват „Сборяново” идват много болни, бездетни и влюбени през цялата година. Ритуалното измиване, лягането върху скала, пускането на пари в улей… са действия, практикувани от векове. Святото място при Свещари е известно още от VI в. пр. н. е. и е било тракийско светилище на подземните божества, водата и здравето по времето на гетите. В дълбоката сенчеста долина в подножието на Камен рид, до непресъхващ извор, е самото светилище. Запазени са скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке и улеите, вдълбани в нея. Вградените в стената огромни скални късове са от гетски храм. Там и днес туристи лягат за здраве и сила. В Средновековието на Демир баба теке в Свещари е имало християнски параклис. Историците, братя Шкорпил са открили преди век голям каменен кръст на хълма, който е изчезнал. Сега тук се провеждат археологически разкопки, за да се реставрира древно тракийско селище. Интересът към гробницата на Демир баба (Железният баща), където са живеели множество дервиши е нестихващ. На това място се преплитат християнски, алиански и сунитски традиции. Реалността се смесва с мистиката. На Гергьовден на огромните поляни пред могилите на Свещари се събират хиляди мюсюлмани на огромен събор и принасят курбан на светеца. Всеки месец май Демир баба теке се посещава от стотици поклонници от страната и чужбина. Туристите хвърлят пари за здраве в лечебния извор, бъркат в ”очите на дявола”, мятат камъче към процепите в стената, за да разберат дали ще имат рожба. Връзват парцалчета по дърветата, храма, които са милиони.
Кой е Демир баба?
Според легендата Железния баща бил надарен с неимоверна мощ богатир. Когато настъпила суша, бръкнал с ръка в земните недра и бликнал чудодеен извор. Водата му била лечебна. Силата и нараства на Гергьовден, Илинден и Димитровден, когато тук е стълпотворение от християни и мюсюлмани. Според преданието Железния баща се изкачвал с две крачки от извора на платото, докато на обикновения човек са му необходими доста усилия и хубава екипировка, за да мине през пролуката в пещерата и да се пречисти от греховете си.
Дървеният ковчег на Демир баба постоянно е затрупан от дарове. В двора на храма има древни останки, в пролуката на които се хвърля камъче. Влезе ли то в процепчето, това е знак, че те очаква рожба. Едни прокарват пари през каменен улей, за да се множат авоарите му, други полягат на двуметрово, наклонено каменно легло, което се е полирало от многовековната употреба. Този ритуал гарантира здраве, както и измиването с водата от аязмото, вътре в двора. Каменните чудотворни реликви са от тракийско светилище, което е съществувало допреди 4 века. Могилите на Свещари, които са най-големите в страната ни и са на 200 м разстояние от Демир баба теке, връщат към специалното предназначение на тази местност в миналото. Няма още открити останки от християнската черква, но според историка Карел Шкорпил в нея е била гробницата на хан Омуртаг. По време на Турската империя гетското и християнското светилище става свещено място за казълбашите. В буквален превод думата означава „червеноглавите”, защото през XVI в. алианите носели на чалмите си 12 червени ленти. Те имали различен бит, облекло и обичаи. Казълбашите нямат джамии, не носели шалвари и не забулвали лицата на жените си през вековете, което днес не се спазва. Почитали огъня, камъка и особено своите мъртъвци. Най-голямата им светиня на Балканите е Демир баба теке.
Тръгвайки си от лечебната местност се изкачва хълм, прорязан от каменна алея със стотина стъпала. Тя отвежда до входа на музейния и археологически комплекс „Сборяново”. Намиращата се тук Свещарска гробница е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Регионът е оживено културно и религиозно средище от 1 в. на н. е., като могилите, некрополът, гробниците и светилищата са разположени на площ от 100 дка. Преди 26 години тук е открита една от най-големите археологически находки – Гинина могила. Свещарската гробница е наречена чудото на тракийската архитектура. Намерените амфори, гръцки съдове и други предмети от елинската епоха сочат, че в северната част на Демир баба теке е имало град. Най-вероятно това е бил градът на слънцето – Хелиос и гетите търгували оттук с гръцките градове колонии по Черно и Бяло море. Имало е пристан, който е отвеждал лодките до Дунав. Сега тук се простира чудно хубава зелена гора, която пленява с красотата си.
Източник: uchiteli.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
