Старата градска баня в Ловеч, строена преди близо 400 години, днес е превърната в единствения в Европа виртуален атракцион, посветен на водата. Музей на водата, пълен с изненади.
Градската баня е строена през XVII-XVIII век. Смята се, че това е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната. Характерната архитектура се вписва в цялостния облик на квартал „Вароша“.
Водата за банята е идвала по тръбопровод от три извора. Водните пари се поемали от каналите-отдушници. В топлите помещения имало специално устройство на подовете и стените. Подовата настилка се състояла от големи и дебели плочи или тухли. Така под пода на топлите зали имало пространство високо около 1 м, в което се пуска топъл въздух – отоплителна инсталация хипокауст – буквално „отопление отдолу”. По същия начин имало монтирано отопление и на стените. Каменните плочи били закрепвани на разстояние от стените на около 10 см. с помощта на дълги железни клинове. Специални фурни вън от сградата стопляли нужния за отопление въздух и го пускали нагоре към пода и стените. Други пещи топлели водата, нужна за топлите басейни.
Съблекалнята е квадратна и завършва с полусферичен масивен купол на 10 м височина от пода. В помещението е имало шадраван. От съблекалнята се влизало в първото от помещенията на същинската баня. Централната къпалня е разделена на три части. В средата се издига по-висок полусферичен купол. Дели Хамам е изцяло реставрирана през 2014 г.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
