Българските земи пазят не една и две тайни – видими и невидими.
Античната вила Армира е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построена е през втората половина на I век сл.Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение.
Античната вила „Армира“ се намира на 4 км западно от Ивайловград, по пътя към село Свирачи. Била е открита при строителни работи за язовир през 1964 година.
Археологическите проучвания са проведени под научното ръководство на ст.н.с. д-р Янка Младенова, а по-късно и от ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт, с музеи при БАН.
Античната вила е била издигната в долината на река Армира, десен приток на река Арда, през втората половина на І век сл. Хр. По името на реката е наречена Вила „Армира“. Красивата природа, плодородната земя и мекият климат са създавали отлични условия за живот тук.
Вила „Армира“ е уникален образец на римската провинциална архитектура и изкуство на Балканите със световна значимост. Нейната планова схема, пищна мраморна украса и оригинални подови мозайки (над 400 кв. м и почти 3000 мраморни фрагмента), я превръщат в най-богатия разкрит по нашите земи частен дворец, от началото на хилядолетието. Вилата е единствената, в която са открити всички известни разновидности на свастиката – древен санскритски символ на щастието и късмета.
Мозайката, дело на изкусни майстори мозаисти, изваяли този съвършен мозаичен килим със ситно черни, бели и цветни камъчета е изключително ценна, тъй като в нея са изобразени портретите на собственика от първата половина на ІІ в. от н. е. и неговите невръстни деца – момче и момиче, които са единствените портретни изображения, останали от римската епоха в територията на днешните български земи. Към този мозаичен килим принадлежат и интересни сюжетни сцени с персонажи от гръцката митология: „Аполон“, „Артемида“, „Седящ Пан“, „Сатир“ и други.
Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата.
Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв. м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.). Само на първия етаж помещенията са били 22, ограждащи под формата на буквата „П“, oгромен басейн с размери 11х7 метра.
За почти четиривековното си съществуване антична вила „Армира“ е била преустройвана и поправяна многократно. В началото на III в. тя е била разширена на изток с просторна зала за гости (триклиниум) и сервизни помещения към нея.
В част от сградата е имало римски тип отоплителна система (хипокауст), следи от която се виждат и днес. Още през първата половина на II в. към вила „Армира“ се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от Римската империя.
Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Сложната схема на облицовките около басейна повтаря колонадите от древните богати градежи и стенописите от ранноримската епоха.
След повече от 300 години разцвет през втората половина на IV в. вила „Армира“ е била опожарена и разграбена. Руините й са сринати от опустошително земетресение в края на IV в. сл.Хр.
Към настоящия момент антична вила „Армира“ е архитектурен паметник със световно значение, който фигурира в списъка на „Стоте национални туристически обекта на България“ (№72б). „Античната вила „Армира“ е един забележителен архитектурно-археологически паметник на културно-историческото наследство в България“, казва доц. д-р Гергана Кабакчиева, ръководител на проекта антична вила „Армира“.
Източник: banker.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
