Аулът на кан Омуртаг, построен през 822 година

Аулът на кан Омуртаг се намира на 2 км южно от с. Хан Крум, разположен е в местността „Хисар кале“, върху полегат склон в близост до река Камчия.

Той представлява прабългарски укрепен дворец и изграждането му се свързва със строителните дейности на кан Омуртаг. Според намерения в близост Чаталарски надпис, издълбан върху каменна колона, аулът е бил построен от Омуртаг в 822 г., като е просъществувал е до XI век.

Съоръжението се състои от землено укрепление с правоъгълна форма 515 м. на 405 м. и каменна крепост в него 110 на 93 м., която е почти в центъра. Общата площ на аула е около 250 дка. Сравнително по-добре е запазен западния ров, който има ширина 4-5 м. и вал около 1.5- 2 м. Зидът на крепостта, широк от 1.7 до 1.9 м., е изграден от дялани блокове и хоросан. Между вътрешната каменна крепост и външното землено укрепление се е намирало неизвестно до скоро трето укрепително съоръжение – палисада, изградено от дърво. В аула е разкрито пространство от около половин декар, което според учените е представлявало езическо култово съоръжение, където са правени жертвоприношения. Там е открит каменен блок, върху който е оформен канал за изтичане на кръвта на жертвените животни. В рамките на укреплението има и две прабългарски могили.

Аулът при село Хан Крум е регистриран още в началото на XX век от Карел Шкорпил, който дава описание и скица. Първите разкопки в аула започват в края на 50-те години и продължават до края на 70-те години на миналия век, като техни ръководители са археоложките Вера Антонова и Цветана Дремсизова. Едва през 2002 г. д-р Тодор Балабанов и екип на археологическия музей във Велики Преслав подновяват проучванията, които продължават и сега.

В резултат на археологическите разкопки през годините, в границите на по-сетнешно изградения аул са разкрити общо 5 църкви – 4 раннохристиянски (IV-VI в.) и една средновековна (IX в.). Три от тях (Църква №1, Църква №2 и Църква № 3) са открити от В. Антонова по време на първите разкопки, а останалите две (Църква №4 и Църква №5) през последното десетилетие. Наличието на толкова християнски култови сгради с еднородна архитектура и белези, съсредоточени в близост една до друга, дава основание на учените да приемат тезата, че тук е съществувал раннохристиянски епископски център. И по-точно, епископски център свързан с християнизираните федерати от Мизийски готи ариани. Предполога се, че голямата епископска църква (Базилика №4) е била лична на готския епископ Вулфила, създал древно-германската азбука и превел библията на готски.

Тук са открити и следи от селище, готска и тракийска керамика. Разкрити са и гробове с козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с характерна изкуствено създадена деформация на черепа, показващ благороден произход. Смята се, че районът е плячкосан и разрушен в резултат на хунските нашествия в края на V век. По-късно, след повече от 3 века, мястото е използвано от българите, които изградили т. нар. Аул на кан Омуртаг.

Източник: svetimesta.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!