Васил Петлешков е един от ръководителите и мъчениците на Априлското въстание от 1876 г.
Той е роден на 1 януари 1845 г. в Брацигово и съвсем невръстен остава без баща. И когато майка му се омъжва повторно за Ангел Петлешков, заможен и уважаван местен общественик, той дава фамилното име на доведения си син, когото отглежда с обич и грижи.
В семейството малкият Васил получава добро възпитание и хубави житейски примери, а годините, прекарани в училището, засилват любознателността и ученолюбието му. Българските книги и вестници, които си набавя постоянно, обогатяват знанията и разширяват духовния кръгозор на будния младеж.
Той се вълнува от патриотичните призиви на Георги Раковски, следи обществените прояви на сънародниците си и особено революционните акции на българските чети през бунтовните 1867 и 1868 г., чийто геройства и трагичен край отекват нашироко из българските земи.
Със своята начетеност, стопанска предприемчивост и развито обществено чувство Васил Петлешков отрано си извоювал авторитет сред съгражданите си. Когато построил нова къща, той предоставил нейния горен етаж за нуждите на местното читалище. След като завършил медицински курсове в Цариград наред с търговската си дейност се занимавал и с даване на медицинска помощ и снабдяване с лекарства на хората.
Когато през пролетта на 1876 г. под ръководството на гюргевските апостоли започва трескава подготовка за въстание, Васил Петлешков е сред най-енергичните организатори и ръководители на революционния комитет и на въстаническата подготовка в Брацигово и околните селища.
Посещението на Георги Бенковски там дава силен импулс на родолюбците и укрепва надеждите им освобождение. Петлешков е избран и за брациговски представител на събранието в Оборище, както и за член на комисията, която изработва след това конкретния план за провеждане на въстанието в Панагюрския революционен окръг. Той е още в Панагюрище, когато долетява вестта за преждевременното избухване на въстанието в Копривщица и бързо се отправя към своя роден край, за да вдигне и там знамето на бунта.
Под ръководството на Петлешков, който е избран за хилядник, въстанието е обявено в Брацигово и околните селища. Повече от седмица въстаническото знаме се веело над Брацигово. Затова и в един от рапортите на турски анкетьори се казвало, че Брацигово бил един от най-важните бунтовнически центрове.
Едва след като пристигналата редовна войска начело с Хасан паша започнала артилерийски обстрел, въстаниците решили да сложат оръжие, но след като се водили преговори с противника да се запази селището от погром и разорение. Но то било изкупено с арестите на Васил Петлешков и други въстаници. Когато негови другари и съратници му предлагали да се укрие и спаси, доблестният въстанически водител отговорил:
„Вие ме каните да бягам от тоя народ, когото вкарах в огъня. Не, аз няма да бягам! Ще стоя да умра заедно с него.”
След ареста Петлешков бил подложен на нечовешки изтезания. Единствените думи, които той изричал, когато палачите му полумъртъв го поставили между два разгорени огъня и го разпитвали кой е ходил в Панагюрище и кой е подбудил хората да въстанат, били:
„Аз. Ако има вина моя е. Сиромашията няма никакъв грях. Сам съм, други няма!”
След още мъчения обгорелият „баш комита” бил доубит и захвърлен в покрайнините на града, откъдето на другия ден брациговци прибрали и погребали бездиханното му тяло.
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
