Кралевското съкровище е група от златни и сребърни предмети, открити при проучването на тракийската надгробна могила при село Кралево, община Търговище.
Находката от 284 година заедно със сребърния нагръдник е датирана през първата половина на 3 век пр.н.е.
През месец юли 1979 година Исторически музей – Търговищe финансира разкопки на застрашена от унищожаване тракийска надгробна могила. Ръководител на разкопките е Георги Гинев, археолог в същия музей.
В южната периферия на могилата е открит зидан от необработени камъни гроб, останал неизвестен на иманярите и затова-неограбен.
Находките от гроба дават основание да се допусне, че в него е погребан местен тракийски владетел или член на неговото семейство.
Тялото на мъртвеца е кремирано, а останките от кремацията – поставени в урна, която представлява позлатен керамичен съд, хидрия. От находките се отличават две групи, които са изработени от благородни метали – злато и сребро.
Едната група е от накити: две златни обици, две позлатени сребърни гривни и един сребърен нагръдник.
Втората група се състои от 47 златни апликации за украса на конска амуниция. Макар и да не се вписват в контекста на понятието „съкровище“, находките от тези две групи спонтанно получават при откриването си това име заради метала, от който са изработени.
Впоследствие те са публикувани като „Съкровището от Кралево“ и под това название са известни както на научната общественост, така и на ценителите на античното изкуство, и по-точно на художествените занаяти.
Двете златни обeци имат форма на отворена халка, единият край на която е оформен като глава на лъв, а другият е заострен. Тежат по 6,1 грама. Вътрешните им диаметри са 1,4 и 1,1 см.
Двете позлатени сребърни гривни имат форма на спираловидно увита змия – в единия край е оформена главата, в другия – опашката. Имат вътрешен диаметър 6,5 см. тегло 33,5 гр. и 31 гр.
Този вид гривни и обeци са широко разпространени през 4 – 3 век пр.н.е. на територията на Същинска Гърция, нейните колонии и техния хинтерланд. Намират се и в Тракия.
Нагръдникът е изработен от тънка сребърна пластина. Има дължина 16 см, ширина от 2,5 до 3 см и тежи 5 грама. В двата края е пробит, за да може да бъде пришит към дреха. На лицевата страна има украса.
Тя е направена с изчукване от обратната страна на множество дребни точки – пунктир. Изобразени са съвсем схематично две дървета на живота, разположени едно срещу друго, оградени от бордюр по цялата дължина на пластината.
По стил нагръдникът се различава много от другите накити, изработен е твърде несръчно и несъмнено е дело на друго ателие и друг майстор.
Нагръдници са открити и на други археологически обекти в България. Тяхното предназначение не е точно определено, но най-вероятното е, че „може би това са били един вид инсигнии, които, носени прикрепени към облеклото или върху бронята, са били едни от най-характерните белези за господствуващото положение на техните притежатели“.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
