Църквата-костница “Света Неделя” е един от най-тежките спомени за борбата за освобождение на България. Построена е през 1813 г. на мястото на Тодор Балинов (кмет на селото по това време), дарено от него специално за построяването на църквата. Построена за 75 дни с труда на батачани. Архитекти на сградата са костурските майстори, преселници в Брацигово, Марко Зисо и Петър Чомпъл. Храмът представлява кръстовидна куполна постройка, изградена изцяло от камък, с дъбови врати и обградена с високи каменни стени.
Сред духовниците, служили в този храм, се отличават Димитър Паунов (Попов), Илия Янков, Нейчо Паунов (Попов), Петър Попилиев, йеромонах Кирил (духовен баща на Васил Левски) и йеромонах Никифор. Интересен е фактът, че в църквата никога не се е служило на гръцки, а само на църковнославянски език, като проповедите били изнасяни на български.
Църквата е свързана с Априлското въстание. В хода на въстанието се оказва последната крепост на разбунтувалите се батачани, чийто яростен отпор довежда до Баташкото клане. В черквата са заклани и избити от турския башибозук около 2000 българи, жени, деца, старци.
След Освобождението през 1878 година „Света Неделя“ вече не се използва за богослужение; в нея са запазени костите на загиналите в Баташкото клане. През 1955 храмът е обявен за държавен музей а през 1977 – за национален исторически паметник на културата.
Църквата-костница „Света Неделя“ в Батак е пантеон на българската саможертва за свобода. Тя се е превърнала в символ на борбите за национална свобода и има огромна историческа мисия: да възпитава българското национално самосъзнание и национален дух.
Източник: bg.wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
, дарено от него специално за построяването на църквата.){kind=link}