Около падането на крепостта Кокалянски Урвич под напора на турците съществува романтична легенда, намерила отражение и в народното творчество под събирателното наименование „Цар Ясен и турците“.
Както гласи преданието, един ден цар Ясен (Йоан Асен -> Ясен), брат на Иван Шишман, излязъл на лов от своята крепост Урвич. Докато го нямало крепостта била обсадена от турците.
Въпреки, че били многобройни орди, защитниците на крепостта не се предавали и храбро се сражавали. Тогава турците хванали жена, която била на близо до крепостта с дете на ръце.
Това била Ведена от село Бистрица. Те я заплашили, че ако не им покаже тайния вход за крепостта, ще убият детето и нея. Майчината любов надделяла и Ведена им показала тайния вход.
Впоследствие Бог наказал Ведена като я вкаменил – скалното образувание може да се види нагоре по долината на река Ведена от Дяволския мост. Турците превзели крепостта и пленили съпругата на цар Ясен.
В това време едно момиче от село Кокаляне намерило цар Ясен, който пирувал със свитата си и му казала, че крепостта е пленена от турците, а жена му е станала тяхна робиня. Царят веднага се качил на коня си и тръгнал да гони турците, които плячкосали крепостта и повели царицата към село Лозен.
Близо до Лозен цар Ясен настигнал турските орди и ги разбил. След битката той попитал жена си дали турците са я опетнили. Царицата отговорила, че не са. Щастлив, царят се завърнал заедно с жена си и оцелелите български войски в Урвич.
Но там царицата му признала, че й е харесал един млад турчин, който по красота и благородство би могъл да бъде равен на християнин.
Тогава царя в гнева си хвърлил младата царица от Царичина скала. Когато тя паднала, кръвта и обагрила скалата в червено, а където потекло млякото и (защото тя имала малко дете), израстнало царичино биле.
Скоро крепостта отново била обсадена от турците. Този път обсадата не траяла дълго и цар Ясен побягнал към днешния град Самоков.
Турците го настигнали недалеч от Самоков и го убили. Там където потекла кръвта му избликнали седем минерални извори, носещи днес името Царевите кладенци.
Източник: strannik.bg
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
