Ненко Балкански е художник на семплите неща.
Вижда красота и специфична хармония в плодовете, обикновените хора, природата. Рисува нещата, които обича – съпругата си Лиляна и всичко, което го заобикаля. Критиците казват за него, че „разправя толкова убедително и просто своя живот”. Създава автопортрети, портрети, пейзажи, натюрморти и композиции.
Ненко Димитров Балкански е роден на 20 септември 1907 в Казанлък. Учи при Чудомир в Казанлъшкото ученическо дружество „Рисувач“. Завършва Живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов през 1930. Специализира (1939-1940) във Франция, Италия, Германия. Работи като учител по рисуване в провинцията и в София.
Ненко Балкански започва своя творчески път през 30-те години. През 1937 е награден със Златен медал на изложението в Париж за пейзажа „През прозореца“ (сега в Русенска ХГ) сметнат за изключително постижение в живописта. Вълнува се от живота на обикновените хора – те са неговите вдъхновители в изкуството, неговите любими модели.
Членува в Дружество „Родно изкуство“. Участва в ОХИ и много международни експозиции (Венеция, Париж, Атина, Виена, Москва, Ленинград, Берлин, Букурещ, Прага, Индия, Турция и др.).
През 1949 г. Ненко Балкански се жени за Лиляна Просеничкова, правнучка на баба Тонка и внучка на Никола Обретенов. Нейните родители са убити в първите дни след деветосептемврийския преврат. Лиляна става неговият вечен безплатен модел. Тя винаги е първият човек, на когото Ненко показва картините си и иска мнението й.
От 1947 Ненко Балкански е преподавател, а от 1959 професор по живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ /НХА/ в София. Ненко Балкански се изявява и като художествен критик. Пише отзиви и рецензии за художествени изложби, за творчеството на български и чуждестранни живописци.
През 1972 Ненко Балкански получава наградата зa живопис на експозицията в Кан еюр мер
Реди Юбилейна изложба в София (1975). Ненко Балкански е починал на 19 септември 1977 г в София. През 1980 г. съпругата му Лиляна дарява на фонд „13 века България“ 1610 произведения на художника. Над 300 от тях са маслени картини, а останалите – акварел, туш и пастели. Част от творбите попадат в колекцияте на НХГ, но повечето отиват в галерията на родния му град Казанлък, който е музей, филиал на Градският исторически музей “Искра”.
Източник: artprice.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
