Честит рожден ден на певицата Стайка Гьокова!
В голямото съзвездие от тракийски изпълнители със своя ярък, самороден и оригинален талант се откроява гласът на неповторимата Стайка Гьокова. Тя е не само певица с голямо сърце, но и голяма българка.
Стайка Гьокова е родена на 7 септември 1930 г. в село Тастепе, Бургаско. Потомка на стар български певчески род, тя изявява големия си певчески талант от ранна детска възраст. Събрала е най-доброто от двата си музикални рода, преселени от Чирпанския край в Карнобатско. Тежко детство изживява Стайка, след като на 6 годинки загубва майка си Кера. Най-голям приятел в живота й става народната песен. На 16 г. вече е свила семейното си гнездо.
След първото прослушване в Радио Стара Загора Стайка не е одобрена за запис, защото пее като Атанаска Тодорова. Понякога в нейното село й се подигравали, че пее като мъж, та затова решила да подражава на известната чирпанска певица. Явява се на второ прослушване в Радио София, където ухото на редактор Жоро Бояджиев веднага долавя нейните качества – рядко срещания алт. Така се поставя началото на звукозаписната и активната концертна дейност в творческия й път. Равносметката днес е над 1000 самостоятелни концерта, над 5000 участия с други изпълнители, десетки издадени грамофонни плочи, аудиокасети и филми по телевизията.
Пее в съпровод на акордеонистите Иван Шибилев, Петко Дачев, Първомайската група, Леновската група, Конушенската и много други. Най-известните й песни са “Разширило се небето”, “Аврам Зорница думаше”, “Изкачил ми се млад Стефан”, “Караджа дума Русанки” и др.
Присъдено й е званието “Заслужил артист”. Почетен гражданин е на град Карнобат от 2001 г. По случай нейната 70-годишнина и 50 години творческа дейност получава специален приз – статуетката “Нестинарка”, на международния фолклорен фестивал в Бургас, както и “Златна лира” на Съюза на музикалните дейци в България.
Източник: blitz.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.