Мария Русалиева е българска театрална, филмова и озвучаваща актриса.
Мария Владимирова Русалиева е родена на 21 юли 1928 г. в София. Завършва ВИТИЗ през 1953 г. в класа на Филип Филипов и веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия, дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“. В ТБА Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира.
Снима се и в киното. Сред по-значимите ѝ филми са „Рицар без броня“ (1966), първата българска сапунена опера „Семейство Калинкови“ (1966), „Любимец 13“ и „La Donna E Mobile“ (1993).
Богатите гласови данни на Русалиева стават причина още през студентските ѝ години да получи покана за озвучител в Радио София, а по-късно и в телевизията.
През 2004 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на цикъла „Шекспирови пиеси“, заедно с Венета Зюмбюлева за „Ало, ало!“ и „Отдаденост“, и Силвия Лулчева за „Сексът и градът“ и „Женени с деца“. Печели Силвия Лулчева. През 2007 г. на Русалиева е връчена наградата Дубларт за цялостен принос. Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.
Има една дъщеря, Елена Русалиева, която е актриса в Столичен куклен театър и в дублажа. Има и един внук – Мартин.
Мария Русалиева умира на 5 август 2015 година.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
