В България има много вълшебни места, които са извор на надежда и усещане за докосване до тайнството на природата. А в Родопа планина, известнa не само със своята омагьосваща природа, но и с мистичната енергия, която витае по склоновете ѝ, се намира една от най-забележителните местности – Триадата.
В Западните Родопи се извисяват три върха, които образуват свещен енергиен триъгълник още от древни времена – Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ. Освен прекрасните гледки, които се разкриват към околността, от всяко едно от тези три места могат да се видят другите две.
Легендите за тях са много и в тях се разказва за различни божества още от времето на траките. Според старо поверие Кръстова гора се смята за отражение на божественото и вярата, Караджов камък се свързва с отвъдното и със света на мъртвите, а Белинташ – с живота и познанието. Това е триединство на местности, всяка от които чудна и мистична. Счита се, че енергийните им полета, открити още от траките, са толкова силни, че заключената, в образувания от тях триъгълник, енергия действа зареждащо и пречистващо.
Кръстова гора
Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой поклонници. Мястото е разположено в Средните Родопи, на 60км от Пловдив, на 40км от Асеновград и на 6км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра. Комплексът е разположен на поляна сред красива гора.
Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те са свързани с Христовия кръст и чудото на изцелението.
В началото на комплекса от параклиси е разположена църквата „Покров на Пресвета Богородица“, която е завършена през 1995г. От нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола.
Най-много поклонници посещават Кръстова гора в навечерието на Кръстовден (14 септември). На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата „Покров Богородичен“ или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите.
Природата около християнския комплекс е много красива и районът привлича природолюбители и хора, търсещи спокойно място за почивка и отмора.
Караджов камък
Караджов камък е интересен скален феномен, който се намира близо до село Мостово в Родопите. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък. Феноменът е обявен за защитена местност от 2003г.
Още от древността хората са смятали мястото за специално – древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива. Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII-VIв пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни.
Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош.
В района на близкото село Мостово, на сравнително малка площ има открити седем тракийски светилища, най-известното от които е Белинташ.
Белинташ
Природната забележителност „Белинташ“ се намира в Родопите, в землището на с. Сини връх. Общата площ на природната забележителност е 2.3 ха.
Представлява платовидно скално образувание с дължина 750м, ширина от 30 до 50м и височина приблизително 35м. Изградена е от вулканогено-седиментни скали (вулкански туфи). Името на мястото означава бял камък. В резултат от специфичното изветряне на скалата са образувани живописни форми.
В горната част на скалния масив има издълбани два кладенеца и множество каналчета към тях, които са пълни с вода, като това не са единствените следи от древно тракийско светилище. Белинташ е един от многото мегалитни тракийски паметници в Родопите.
Източник: opoznai.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
