При започналата в средата на XIV в. османска инвазия системата от крепости по Стара планина, в това число и Твърдица, продължава активно да действа и да бъде от първостепенно значение за отбраната на разпокъсаната българска държава.
Сведенията за този период са твърде оскъдни и имат предимно легендарен характер. Турският хронист Мехмед Нерши (живял през XV – началото на XVI в.) в „Книгата за описанието на света“ пише: „В страната на Сосманоз (Шишман) се намират всякакви блага, повече, отколкото в другите области…тя има повече от 30 крепости“. Както е известно, през 1365 г. по времето на султан Мурад I, османските войски завлядяват Нова Загора, през 1371 г. пада Одрин и Карнобат, а в 1387 г. Али паша влиза в Сливен.
Историческите извори сочат, че към Твърдица са били съсредоточени големи сили на противника – около 30-хилядна османска войска, но били насочени към Търново, за да превземат столицата на българите, при което в Сливен останали 5 000 войници. По такъв начин разоряването на Твърдица е отложено за няколко години. Според местния краевед Тодор Стоянов, който се позовава на „Кондиката на Твърдишката църква“ османлиите превземат селището шест години след падането на Търново (1393 г.).
Първата схватка в Твърдица между турци и българи станала в района на днешния Ловен дом, където и досега личат старите отбранителни съоръжения. Сред защитниците на крепостта надделели мирните селяни – жители на Твърдишкия район, включващ селищата от Бинкос до Гурково. Българите били принудени да отстъпят на 8 км навътре в планината, като се укрепили на изгодна естествена позиция – голяма и труднодостъпна височина.
Според войводата Панайот Хитов, записал преданието за защитата на крепостта „Шешкинград“, от непристъпните висоти на планинската крепост, българите, предвождани от последния български цар Иван Шишман, героично отблъскват турските атаки. В кървавата сеч загива един от шишмановите войводи – Шишкин. По неговото име старото кале носи и досега името „Шешкинград“. Местните турци пазели преданието, че в тази страшна битка българите унищожили около 11 000 еничери. Така, според не съвсем достоверната гореизложена информация, Твърдица е окончателно поробена от османлиите през 1399 г.
Останки стоят и от средновековната крепост „Шешкинград“, която е изградена на естествено защитено скално възвишение, най-достъпно от север. Забелязват се следи от ров, с около 6 м широчина и около 4 м дълбочина изграден от северната, североизточната и северозападната страна на хълма. За естествена защитна стена са служели отвесни скали, високи на места до около 10 м и ограждащи възвишението като венец. До мястото може да се стигне по главния път Твърдица – Елена, като на вододелното било на планината при Предела се завие на дясно (на изток) и се поеме по път за хижа „Чумерна“, която е разположено на около 1,5км северно по права линия от Шешикинград.
Източник: opoznai.bg, svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
