Ако хвърлим поглед върху справочната по въпроса историопис научаваме, че татаринът Чака, синът на първия военачалник и велик везир на Златната орда могъщият Ногай е бил български цар през 1299 г.. Дали обаче в действителност нашият народ е трябвало да преживее това най-голямо унижение, каквото съдбата могла да му поднесе – „на престола на Асеневци един татарин“, както е заключил големият ни историк Петър Мутафчиев.
За разплитане на ситуацията в онзи исторически момент трябва да се върнем малко назад. Към края на XIII век държавата ни е отслабнала – продължителна гражданска война, враждебни съседи, неспособни владетели. Татарската агресия в лицето на страшния Ногай, правнук на Чингис хан, опустошавала българските земи. През 1285 г. татарите прехвърлили Балкана и достигнали Византия. Нашият цар Георги I Тертер (1280-1292) трябвало да преглътне унижението и да се обяви за покорен васал на Ногай, като изпрати сина си Теодор Светослав за заложник, а дъщеря си Елена да даде на сина му Чака. Татарските набези и след това не спрели, а Ногай се превърнал в единствения разпоредител със съдбата на царството ни. Самият Геoрги I Тертер уплашен от заплахите на Ногай се принудил да бяга във Византия, откъдето, уви, императорът го изпратил на заточение. Новият избраник на Ногай за българския трон – цар Смилец (1292-1298 г.) се явява във времето на пълната татарска хегемония в България. За пълната и безусловна подчиненост свидетелстват царските монети с полумесец, звезда и човек – символи на татарския хан. Безличното му царуване като татарско протеже завършило с насилствената му смърт. Управлението на държавата било поето от вдовицата му (византийка от императорската династия Палеолози), регентка на малолетния им син Йоан. Властването на Ногай продължило до 1299 г., когато той бил победен и убит от претендента за ханската власт Токту. Чака не успял да запази положението си на престолонаследник, бил разбит от Токту и побягнал при аланите (в днешна Бесарабия), а в последствие потърсил спасение в България. Съдбата му споделил и Теодор Светослав, който до тогава бил заложник в Златната орда. С идването си в България той възнамерявал да използва междуцарствието в Търново (и роднинството си с Тертеровци) и да атакува полагащия му се трон. Явили се с малък отряд пред крепостните стени на столицата. Първоначално болярите отказали да пуснат Чака. Благодарение на богатството, придобито от женитбата на Теодор Светослав с дъщерята на венецианския търговец Панталеоне, търновската аристокрация била подкупена и двамата влезели в града. И сега нашият исторически източник – византийският хронист Георги Пахимер, е записал, че след като с дарове спечелил симпатии, той, Чака „пожела да подчини българите“ и станал техен „господар“.
Какво всъщност станало. Номинално управляващите в момента малолетния цар Йоан IV Смилец и майка му – вдовицата на Смилец, която действително като регент упражнявала властта, напускат столицата и отиват в Константинопол (тя е византийка). Няма свидетелство Чака да е коронясван и подобен акт не бил възможен, защото той е мюсюлманин. Така че „господар“ не значи цар, а по-скоро се разбира, че е такъв на Теодор Светослав по силата на васалитета спрямо българската крона. А и претенциите на Чака не са фокусирали българската корона, а като наследник на Ногай и негов съвладетел – управлението на самата Златна орда и възшествието със законна му титла „хан“ и „султан“. Просто случаят му предоставя и България като изходен пункт за реванш против Токту и вземане на ханската власт. Следователно съвсем естествено е да се сметне, че след влизането на двамата в Търново за български цар трябва да се счита Теодор Светослав – българин по майка, български царски син, но и официално коронясан още навремето от своя баща като цар и негов съвладетел (вероятно между 1282-1284 г.). Така татаринът Чака за нас остава единствено само като царски зет, а след бягството на Йоан IV Смилец престола в Търново оглавява Теодор Светослав. Това е и заключението на някои съвременни известни наши историци.
Финалът на тази история е, че енергичният Теодор Светослав скоро намира начин да се освободи от нежелателното „гостуване“ на Чака в българската столица. Когато узнал къде е Чака, неговият враг и убиец на баща му, хан Токту, изпратил войска и обсадил Търново. От това се възползвал Теодор Светослав. Чака бил хвърлен в тъмница, скоро удушен и главата му била изпратена в стана на хан Токту. А ханът много доволен от това, дори дарил българския цар с някои отдавна загубени за България земи в Приднепровието (дн. Украйна).
Така благодарение на щастливия случай не само бил отстранен татарският натрапник, но се сложил и край на наложената татарска намеса в живота на българското царство.
Автор: Румен РУСЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
