На 14 юни 1920 г. в Царство България е въведена Трудова повинност.
Трудовата повинност в България е задължение за полагане на общественополезен труд в интерес на държавата.
Въведена е на 14 юни 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски, след като Ньойският договор значително ограничава числеността на Българската армия. Всички мъже и жени в определена възраст са задължени да работят ограничен период от време в полза на правителството, главно по строителни проекти. Създадена е организация със структура, известна като Трудова повинност. Пръв главен директор на „Трудова повинност“ е о.з. генерал Иван Русев (по-късно вътрешен министър при Александър Цанков). В края на 1920-те години, по време на разразилата се световна икономическа криза (позната като Великата депресия), правителствата за справяване с кризата широко използват подобна мярка – създаване на работни места чрез обществени строежи.
Въвеждането на трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради отнемането от домакинствата на работна сила, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар, подбивайки цените на строителните услуги. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много държави виждат в мярката опит за заобикаляне на Ньойския договор чрез създаване на строго управлявана структура, която бързо може да прерасне във военизирана организация. От друга страна обаче тя, освен че осигурява на правителството евтина работна ръка и мобилизационен резерв, спомага за мащабно обучение на работници по новите строителни технологии.
След падането на правителството на А. Стамболийски обхватът на трудовата повинност е ограничен. По-късно организацията е преобразуврана в Строителни войски, които продължават да съществуват до 2000 г.
За нуждите от свръхсрочнослужещи кадри са обучавани строителни офицери във Висшето военно строително училище „Ген. Благой Иванов“ в София.
До 1989 г. в Строителните войски се призовават да отбият задължителната си военна служба наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и ограничено годни за бойна служба. Срочнослужешите реминават първоначална военна подготовка, както и обучение по строителни специалности. Структурата включва 7 строителни дивизии – 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска. С този състав, макар и с недостатъчна военна подготовка и опит на срочнослужешите, Строителните войски може да се приравнят на армия, представлявайки важен военен резерв на страната.
Със закон от 01.09.2000 година ГУСВ (от Главно управление „Строителни войски“ или Главно управление на строителните войски) се преобразува в гражданско строително дружество „ГУСВ“ ЕАД (Главно управление „Строителство и възстановяване“). Държавното еднолично дружество е с принципал Министерството на регионалното развитие.
Голяма част от активите на дружеството са приватизирани. Централната сграда на ГУСВ се ползва от Софийския районен съд. Понастоящем дружеството е в недобро финансово състояние.
КЕЧ е съкращение, „Квартирно експлоатационна част“ и се отнася за строителните подразделения към Българска армия и бива често обърквано със Строителните войски поради сходствата -наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и липса на въоръжени наряди.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
