На 18 юни 1900 г. новосформираното туристическо дружество “Веслец” организира първата екскурзия до пещерата “Леденицата”. Така тя се открива като туристически обект за първите си посетители – врачанските туристи.
Не са много туристическите забележителности, които могат да си покажат точната рождена дата като пещерата Леденика. И още през 1902 г. врачанските туристи записват с гордост в излетния дневник посещението на първите 47 гости в пещерата. Благодарение на тях тя се превръща в “прочутата пещера Леденика” – гордостта на нашия Балкан”. До тогава тя е била само една страшна дупка, за която знаели само овчарите и гостилничарите, които вадели от там лед. Като причина за привличането на толкова гости, в отчетите гордо се изтъква, че за това са допринесли самите туристи: ”с фантастичното описание на тази пещера от тези, които бяха я споходили и старанието на настоятелството да кани по възможност повече гости”.
Пещерата “Леденица”, както е известна десетилетия наред, заема достойно място в първата визитка на Враца, редом с Ботев и известните забележителности Вратцата и Хижата. Тази визитка, дело на дружество “Веслец” тогава започва да звучи така: “Враца – приютила лобното място на великана на българската мисъл – Христо Ботев, криеща в недрата на дивния си балкан прочутата пещера Леденика, украсена с чудните скали на Вратцата и Туристическия дом”.
Трябва да минат десетилетия, за да се добави нещо ново към нея, та едва тракийските съкровища се оказват достойни да застанат редом във визитката на Враца. Междувременно “Леденицата” си осъвременява името на Леденика, но неотменно си остава във визитната картичка на града. А многофункционалното й приложение се допълва и разширява през годините като символ на студените напитки. От рекламите на студената боза на Първата моторна бозоварна “Леденика”, до бирата с марката “Леденика”, тя щедро предлага прохлада в летния зной дори на тези, на които не им се катери из Врачанския балкан.
Източник: kartanavremeto-vratsa.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
