Дамян Дамянов е български поет.
Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г.
През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.
През 60-те години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.
За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно публикува поетични творби в централния литературен печат.
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.
През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски
Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама синове и една дъщеря.
По-известни стихосбирки на Дамян Дамянов са:
- „Ако нямаше огън. Стихове“. 1958 (1959, 1972).
- „Очакване. Стихове“. 1960 (1968).
- „Лирика“. 1962.
- „Поема за щастието“. 1963.
- „Стени. Стихове“. 1964.
- „Пред олтара на слънцето. Стихове“. 1964.
- „Като тревата. Стихове“. 1966.
- „Гимназия „Родина“. Стихове и поеми“. 1967.
- „Коленича пред тебе. Стихове“. София: Профиздат, 1967, 77 с.
- „И си отива лятото. Стихотворения“. 1968.
- „Ти приличаш на моя сълза. Стихове“. 1969.
- „Вчера по същото време. Стихотворения“. София: Български писател, 1971, 93 с.
- „Молба към света. Стихотворения“. 1973.
- „Радостно, тъжно и весело. Лирика“. 1974.
- „Ще има връщане. Стихотворения“. 1976.
Поетът умира на 6 юни 1999 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.