Старогръцки надпис върху каменна плоча е открит при археологически разкопки в древния град Акве Калиде Термополис край Бургас. Изсеченият върху камъка текст дава важна и непозната информация за децата на тракийския цар Реметалк II и съпругата му Питодорида II.
От надписа става ясно, че владетелката е дъщеря на Котис III, който пък е син на Реметалк I. Археолозите вече са датирали откритието в периода от 26-37 г. пр. Хр. или времето, когато Реметалк II води въстание срещу римския император Тиберий Юлий Цезар Август.
В насписа се споменава тракийският владетел Реметалк II. Върху епиграфския паметник е отбелязана неговата титла „династ на траките“. Обаче по-късно тя била изчукана и отгоре каменоделецът получил заповед да се изпише по-висшата „базилевс“ (цар). Какво се било случило в действителност?
През 13 г. починал тракийският владетел Реметалк I, който по всякакъв начин правел опити да бъде добър приятел с могъщия Рим. Нещо повече – той секъл бронзови монети със своя лик и с този на император Октавиан Август (27 г. пр. Хр. – 14 г). Докато бил жив империята не била толкова агресивна към траките. Проблемът настъпил след кончината му. Според тракийските династични закони за нов цар трябвало да бъде избран братът на покойния – Раскупорис II. Той обаче ненавиждал римляните и дори публично го показвал. Тогава Август се намесил грубо във вътрешните тракийски дела и разделил царството на две, като признал едновременно двама владетели. Според историка Публий Корнелий Тацит (55-120) законният базилевс Раскупорис II получил лошите, студените и близките до врага земи (дн. Североизточна България). Другото владение било предоставено на Котис III, син на покойния Реметалк I. На него се „паднали“ плодородните, топлите и близките до Елада територии. Тази делба веднага насадила омраза между вуйчо и племенник. Раскупорис не можел да спи от гняв и непрекъснато кроел планове за мъст. Все пак решил да почака няколко години и да се сприятели отново с роднината си. Един ден, през 19 г., той поканил на пищен прием в своята резиденция Котис. Имало пресен дивеч, гъсто червено вино, красиви девойки, упойваща музика. Вечерта минала прекрасно в роднинска атмосфера. Обаче сутринта племенникът не се събудил. Вестта за отровения Котис III пристигнала мълниеносно в столицата Рим. Император Тиберий (14-37) веднага написал писмо до управителя на Мизия, който трябвало да плени по някакъв начин Раскупорис. Губернаторът поканил любезно след известно време в своята провинция тракийския владетел на лов. Раскупорис като че ли вече нищо не подозирал, докато не го пленили, изпратили в столицата и осъдили на заточение. На път за град Александрия в Египет – според историка Тацит – Раскупорис „бил убит при опит за бягство от кораба“.
Така тракийските царства останали без владетели. Котис III оставил три малки деца. За тях се „погрижил“ римският претор Требелен Руф до тяхното пълнолетие. Той дори след време изпратил голямото момче да „следва“ в Рим. Мястото на непокорния Раскупорис заел неговият син Реметалк II, който веднага заявил, че винаги бил против плановете на баща си и много уважавал римляните. Именно за него става дума в надписа от Абритус.
През 19 г. траки от планинските райони вдигнали бунтове срещу римското присъствие. Реметалк II застанал срещу своите съплеменници. Резиденцията му Филипопол (Пловдив) била обсадена от разбунтувалите се. Владетелят обаче бил спасен посредством римски легион, дошъл от съседна Мизия. През 26 г. отново избухнали вълнения. Този път Реметалк II изпратил своята гвардия срещу траките. Именно тогава получил титлата базилевс, за която узнаваме от Абритус. Това било за вярната служба към нашественика и предателството към своите.
Реметалк II искал постепенно да обедини двете владения. Той оженил своя син Реметалк III за порасналата вече дъщеря на Котис III. Обаче не след дълго император Клавдий (41-54) присвоил всичките земи и образувал новата римска провинция Тракия през 45 г.
Източник: trakia-tours.com, tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
