Мнозина свързват Пирин планина с прекрасната природа и възможност за излети и катерене на върхове, а други – със снежните писти на Банско. Но душата на планината са възрожденските къщи, сгушени по планинските склонове на Банско и Разлог. Дойдете ли към този край, не пропускайте да разгледате образците на възрожденската архитектура, запазени в почти автентичен вид и до днес.
Велянината къща в Банско е образец на укрепената възрожденска къща. Таваните й са резбовани, а по стените има красиви стенописи. Красива е и родната къща на Неофит Рилски, наричана Бенината къща.
Тя е строена през XVIIІ век и е запазена в автентичния си вид. Прилича на малка крепост, опасана от външната страна със зид с тунели за укриване и бягство. От всяка стая може да се излезе през специален тайник.
Банско е уникален с градските си ансамбли като „Гечкова разкръстица“ – петклонно кръстовище, в което най-характерни са Топориловата, Слаевата и Гечковата къща.
Около Бизевата къща са запазени оригиналните очертания на старинните улици. Самата къща е централната сграда с близкия дървен дюкян, който е единствен в града.
Другият ансамбъл – „Джиджевите къщи“, е южно по улица „Пирин“. В него освен едноименните къщи участват евангелистката черква и Кулината къща. В източна посока се намират „Златевите къщи“, подредени около дървена валявица недалеч от родната къща на Паисий Хилендарски.
Дървените еркери към улицата са част от ансамбъла „Коюви къщи“, а ансамбълът „Стефанови къщи“ е образуван от сложното пресичане на старинни улички в кръстовище, оформено от родната къща на Никола Вапцаров, Ана Борикова, Стефановата и Рошковата къща.
Духа на Българското възраждане носи и Разлог, който е разположен между Пирин, Рила и Родопите.
Градът носи духа на родния Ренесанс със своите 41 жилищни сгради от онази епоха, издържани в архитектурния стил на разложко-чепинската къща. Повечето от тях са паметници на културата. Те, цървите „Св. Георги“ и „Свето Благовещение“, Кипремаксевата къща, градският музей в Парапуновата къща и валявицата на река Язо са най-притегателните за туристите.
Районът е забележителен и с руините на старини още от тракийско време. В местността Столоватец е открито тракийско светилище. В местността Св. Никола край Банско са останките от тракийска крепост, могили и християнска базилика.
Запазени останки от зид има в антична крепост от предримската епоха в местността Юлен. Късноантичната крепост в местността Калята е със защитена площ от половин хектар. И до днес могат да се видят останките от крепостен зид, а в подножието има тракийски некропол.
Руини от черква от IV-V век и некропол със 150 гроба са останали в местността Шипоцко. А на 11 км от Разлог се намират останките на църква от V-VI век сл. Хр., наричана „Свети Илия“.
Около Разлог има и руини от средновековни селища и еднокорабна черква, известна като „Писаната“, тъй като се е славела с изящните си стенописи. До нея са основите на „Бялата църква“.
В местността Катарино може да се види черквата „Св. Катерина“ от първите години на османския период, по-късно разрушена до основи, а днес реставрирана.
В южните поли на Рила планина на височина от 1050 метра е Добърско. Според преданията, ослепените Самуилови воини след битката през 1014 г. са се насочили към Рилския манастир, но по пътя ги застигнала зима и те спрели в Добърско.
Там намерили облекчение за раните си във водите на аязмото, където през 1614 г. е била построена черквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Тя е най-добре съхранената старина в района.
Загадките около строежа и изографисването й са безброй. Вкопана е в земята наполовина, няма кръст на изток и камбанария на запад. Църквата е посещавана от много туристи и заради уникалните си стенописи, сред които е прелюбопитната сцена на Исус Христос в космическа ракета. Храмът е в списъка на културните паметници на ЮНЕСКО.
Интересна архитектура има римската баня в село Баня край Разлог. Тя е строена през I век и заради прекрасната си архитектура е обявена за паметник на културата. В селото има четири черкви и няколко параклиса.
Една от най-интересните църкви в Банско е „Света Троица“ – трикорабна каменна псевдобазилика, дълга 44 метра, широка 22 метра и висока 12 метра. Стените й са дебели повече от метър, а конструкцията от мурови греди и до днес учудва архитектите.
Тежестта на покрива е поета от дузина колони, обвити с въжета, напоени с катран. В двора на черквата през 1850 г. банскалии вдигат кула камбанария, висока 30 метра. Тя е отворена от четирите страни с 4-метрови арки. Над покрива има купол с шест свода, увенчан от кръст от мурово дърво с позлатен гръмоотвод.
Интересен факт е, че майсторът й Глигор Доюв е починал на 108 години в началото на XX век. Парите на черквата са били съхранявани в приземието на кулата, където има склад, устойчив на пожар. Половин тон тежи монтираният часовников механизъм, който върти стрелките на два часовника и на всеки час удря камбаната. Часовникът пък е създаден от банския майстор Тодор Хаджирадонов.
В община Банско има над 130 архитектурно-исторически паметници на културата и повече от 100 археологически обекта. Няма турист, който да дойде в Банско, без да посети къщата музей „Никола Вапцаров“. Експозицията представя родната среда на поета.
В оригинал са показани бански препис на „История славянобългарская“, личен печат на Пейо Яворов, тефтерче на Вапцаров. На втория етаж в музея е проследен животът на Вапцаров в годините му в Морското училище във Варна.
В стария Хилендарски метох, наричан още Рилски, преди близо 30 години е подредена постоянна изложба на икони с образци от Банската школа в периода XVIII-XIX век. Могат да се видят работите на основателя на школата Тома Вишанов, сина му Димитър, внука му Симеон.
Музеят мемориал на Паисий Хилендарски е на мястото на бащината му къща. За посетителите е отворена реплика на килията, където той е живял и писал в Хилендарския манастир. Сред колекцията портрети на видни банскалии са тези на братята на Паисий – хаджи Вълчо и Лаврентий, който е бил игумен на Хилендарския манастир.
Автор: Камен Колев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
