Високият скалист нос Калиакра, подобно на кораб, се врязва на 2 км в морето и затваря защитен от северните ветрове залив. Това красиво място, непристъпто от три страни, било заселено още от траките. Те издигнали каменна стена от север, за да преградят единствения достъп до носа. Нарекли крепостта Тиризис, по името на своето племе – тиризи.
През римската епоха крепостта станала известна с името Акра (от Акрос кастелум – „укрепен нос“). В римската провинция Малка Скития (Добруджа) по значение и големина Акра отстъпвала само на Томи (Кюстенджа) и Дионисополис (Балчик). През VI в. византийците построили нова, още по-мощна крепостна стена и настанили тук голям гарнизон. В града живеело многобройно и заможно население.
След 691г. българите завладели крепостта и разширили укрепената площ, като построили още една крепостна стена от север.
През XIII в. в италианските морски карти крепостта се появява под името Калиакра, което на гръцки означава „красив нос“.
Когато през XIV в. Втората българска държава се разделя на три, Калиакра става център на най-източната част, чийто първи владетел е боляринът Балис. При деспот Добротица, зет на византийската императрица Ана Савойска, Източна България получава неговото име – Добруджа, а Калиакра преживява своя разцвет като нейна столица.
Наследникът на деспот Добротица – синът му Иванко, успял да сключи договор за взаимни търговски привилегии с италианската република Генуа. Калиакра станала голямо международно търговско пристанище, което се потвърждава от многобройните находки на западноевропейски монети.
Калиакра запазва своята независимост до 1444г. и е последната българска крепост, превзета от османците. Една красива легенда прославя 40-те български девойки, предпочели пред робството смъртта във вълните на Черно море…
Легенди за Калиакра
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители .Една от тях била Калиакра,на която се смята, че е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.
Другата легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
