Стефан Богомилов – Чечи е бивш български футболист, нападател.
Стефан Богомилов Атанасов – Чечи е роден на 11 април 1945 г.в град Варна. Играл е за Черно море от 1962 до 1976 г. Рекордьор по отбелязани голове в историята на клуба. Има 353 мача и 162 гола в „А“ група (на 8-мо място сред голмайсторите). В два мача е вкарал по 4 гола, на 11 септември 1966 г. срещу „Добруджа“ Толбухин (6 – 2) и срещу „Марек“ Ст. Димитров на 22 август 1971 г. (5 – 1). Богомилов е вкарал 3 хеттрика в кариерата си. Има 5 мача и 1 гол за „А“ националния отбор (1971 – 1974), 1 мач за „Б“ националния и 5 мача с 2 гола за младежкия национален отбор. Печели приза „Футболист на Варна“ за 1975 г.
Богомилов преминава през всички детски и юношески формации на „Черно море“. Дебютира за мъжкият отбор под ръководството на треньора Манол Манолов в градското дерби срещу „Спартак“ на 21 октомври 1962 г., когато влиза като резерва в 58та минута. Постепенно се налага като титуляр в лявата зона на нападението, отличавайки се със силата на удара и точност при центриранята с левият крак, както и със забележителните си умения при играта с глава. 98 от 162 та му гола за „Черно море“ са отбелязани с глава, което само по себе си е уникален рекорд.
Богомилов е и щатен изпълнител на наказателни удари. Има 27 гола от бялата точка и е пропускал само един път в „А“ РФГ срещу „Ботев“ Враца и един път в приятелски мач срещу Ковънтри Сити на „Хайфийлд роуд“ (1 – 1 на 10 август 1966 г.). Първия си гол със зелената фланелка, Богомилов отбелязва с пета на 24 март 1963 г. във Варна срещу „Раковски“ Димитровград, в чийто състав Петър Жеков вече е започнал да показва уменията си. Първоначално играе с номер 10 на гърба, заедно с Г.Димитров-Червения (9) и брат му Никола Димитров (11) в нападението на „моряците“.
След напускането на Никола, облича и носи фланелката с номер 11 до краят на кариерата си. Богомилов отбива военната си служба като матрос във ВМФ и играе в злополучният мач, когато „Черно море“ неочаквано побеждава ЦСКА в София с 2 – 1. В резултат, отборът е отчислен от Министерството на отбраната, а футболистите с офицерски чинове, които остават да играят са разжалвани и уволнени. Също по тази причина, Богомилов е отчислен от флота и зачислен към Строителни войски, към които по това време се води „Славия“ София. Стефан получава бърза заповед да се яви да отбива службата си, играейки за „Славия“, но за една седмица проблемът е решен със съдействието на отговорни личности и Богомилов се завръща в родната си Варна.
Още един опит на софийски отбор да го привлече в редиците си завършва с неуспех през 1968 г., когато Богомилов е превикан в „Левски“, като възможен заместник за контузеният по това време Георги Аспарухов. Само след седмица, Богомилов доброволно взема влака обартно за Варна, отказвайки предложените му привилегии от софийският клуб.
Стефан Богомилов дебютра за младежкият национален отбор на 5 септември 1965 г. във Франкфурт на Одер срещу ГДР, а през 1973 г. е включен в разширеният състав на „А“ отбора и взема участие в подготовката за Световното първенство в ГФР’74. Богомилов пътува с отбора на турнето в Австралия и Океания, където играе в 5 мача и отбелязва 1 вият гол във вратата на Австралия в Аделаида (1 – 3) на 16 февруари 1973 г., след като дебютира с националната фланелка на 4 февруари в Джакарта срещу Индонезия (0 – 4).
В последния си сезон за „Черно море“ (1975 – 76) Богомилов е измъчван от контузии и пропуска голяма част от мачовете. Последния си гол, номер 162, отбелязва на 17 април 1976 г. срещу „Дунав“ Русе (4 – 2). В краят на сезона, „Черно море“ отпада в „Б“ РФГ, с което практически приключва състезателната кариера на Стефан Богомилов. Той преминава за няколко месеца във „Ватев“ Белослав, които по това време също играят в Северната „Б“ РФГ и отбелязва с глава изравнителният гол във вратата на „Черно море“ в Белослав (1 – 1), във 2рият кръг на шампионата.
В началото на 1977 г., Богомилов слага край на кариерата си.
В различни периоди, Стефан Богомилов е треньор на мъжките отбори на Лудогорец, Девня, Белослав и Дулово във „В“ група. През 1992 г., Богомилов приема предложението на втородивизионният либийски Джазира (Зоара) да води отбора за 1 сезон. Именно там, той постига най-големия си треньорски успех, печелейки Купата на Либия с 2ро дивизионен отбор. През следващият сезон, Богомилов се завръща във Варна и започва работа в ДЮШ на „Черно море“. Клубът е спечелил промоция в „А“ група предната година, но е изпаднал в дълбока финансова криза. Старши треньорът Божил Колев напуска през зимната пауза на 1994 г. и Богомилов поема отбора през пролетният полусезон. В отчаян опит да спаси „моряците“ от изпадане, той назначава ветерана Тодор Марев като играещ помощник-треньор и привлича завърналият се от Португалия нападател Никола Спасов.
Въпреки всичко, „Черно море“ изпада отново в „Б“ РФГ и кризата се задълбочава. Стефан Богомилов се завръща на работа в ДЮШ на клуба, където остава до 2002 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
